Скокове от основа (BASE)

от 20 ное 2012г.

Скачането от основа (B.A.S.E.) е екстремен спорт, при който участниците скачат от неподвижни обекти и използват парашут, за да спрат свободното си падане и да се приземят. B.A.S.E. е акроним, който е съставен от четирите категории неподвижни обекти (на англ., бел. ред.) , използвани за основа на скока – сгради (buildings), антени (antennas), мостове (spans) и скали (earth cliffs).

Съкращението на този вид екстремен спорт е измислено от режисьора Карл Бониш, от съпругата му Жан Бониш, Фил Смит и Фил Мейфийлд. Те популяризират този опасен спорт, с документалният филм, който заснемат за него през 1978 година. Първите им скокове са направени от скалата „Ел Капитан“, намираща се в националния парк Йосемити в САЩ. Скоковете от основа са много по-екстремни от тези, правени от самолет. Най-големият риск се крие в това, че изпълняващия скока може да се удари в основата на сградата или съоръжението, като вероятността е много голяма когато посоката на вятъра не е преценена добре.

Първият рекорд на Гинес за скок от основа е направен именно от Карл Бониш през 1984 година в Норвегия. Той използва скалата Трол, която се е смятала за най-високото място за BASE скок. Два дни по-късно, Бониш прави нов скок от същото място, но този път той е с фатален край за режисьора. Неговият рекорд се задържа до 2006 година, като тогава е подобрен от австралийците Глен Сингълмен и Хедър Суон, които скачат от връх Меру, намиращ се в северната част на Индия, от височина 6604 метра. На 8 юли същата година, капитан Даниел Шилинг подобрява рекорда за най-много скокове от основа, в рамките на 24 часа. Той използва моста Перин в Туин Фолс, щата Айдахо, като за едно денонощие, Шилинг скача 201 пъти.

От 1980 година се провеждат състезания по скачане от база, като съдиите следят за точност при приземяването, както и за движението при свободното падане. През последните години, за основа се използват кулите Петронас в Куала Лумпур (Малайзия), които са с височина 452 метра.

През 2010 година, в Норвегия е поставен световен рекорд за най-голям брой хора, скочили от скала едновременно – 53.

Хронология на по-забележителните скокове

През 1912 година Франц Ришел, който е шивач по професия, скача от първият етаж на Айфеловата кула, за да демонстрира изработения от него вълнен парашут. Ришел казва на властите, че първо ще използва манекен и ако всичко е наред, тогава ще скочи и той самият. Не спазва обещанието си и се превръща в първият известен човек, направил BASE скок, но както може би се досещате, парашута не е сработил...
През 1913 година, Щефан Банич скача от 12 – метрова сграда, за да демонстрира създадения от него парашут в Патентното ведомство на САЩ. Този опит е успешен и парашута става част от стандартното оборудване на пилотите от американската авиация през Първата Световна Война.
През същата година, руският студент Владимир Осовский скача от 53 – метров мост над река Сена в Руан (Франция), като използва парашут РК – 1, който е създаден няколко години по-рано от Глеб Котелников. След това Осовский иска да скочи и от Айфеловата кула, но парижките власти не му позволяват, тъй като вече имат опит с Франц Ришел.
През 1966 година, Майкъл Пелки и Брайън Шуберт скачат от скалата „Ел Капитан“ в парк Йосемити.
През 1972 година, Рик Силвестър също скача от скалата в Йосемити, като повтаря опитите си още два пъти в рамките на годината.
На 9 ноември 1975 година, Бил Юстас скача с парашут от CN тауър в Торонто, Канада. Той е първият човек, който се осмелява да скочи от кулата, като за него се знае, че е бил част от екипа, който я е изградил. Минути след приземяването му, той е уволнен от работа.
Ръсел Пауъл прави първият скок в закрито помещение. Той скача от „Шептящата галерия“ в катедралата Сейнт Джон в Лондон. Височината, от която той скача е само 31,1 метра.
През 2008 година, Херве Льо Галу и Дейвид Макдонълд проникват в Бурж Халифа и скачат от 155 етаж. Успяват да се измъкнат от властите с бягство от мястото на кацането им. Успешният им опит им дава сили да опитат още веднъж два дни по-късно, но Льо Галу е бил заловен и прекарва 3 месеца в ареста.
През 2009 година, три жени – Ливия Дики, Ана Изабел Дао и Аникен Бинц правят скок от най-високият водопад в света – Анхел.

Поради опасността, която се крие в този екстремен спорт, той е забранен в доста държави. За практикуването му се изисква освен много смелост, но и много добра екипировка, тъй като са известни доста смъртни случаи, а поради нелегалността му, може би има и други, които са останали скрити от обществеността.