Арсенал

Арсенал е футболен клуб от английската Висша лига, базиран в Холоуей, Лондон. Той е един от най-успешните клубове в британския футбол, като има 13 титли във Първа дивизия и Висшата лига, както и 10 купи на Англия. Арсенал държи рекордът за най-дълъг престой във елита и според статистиката за ХХ век, този отбор би трябвало да бъде признат за №1. Отборът е вторият, който печели титлата без да загуби мач през целият сезон и е първият, който постига 38 поредни мача без поражение.

Арсенал е основан през 1886 година в Уулуич, а през 1893 година става първият тим от южната част на страната, който се присъединява към футболната лига. През 1913 година, клубът се премества в северен Лондон и стадион Хайбъри става негов дом.

През 2013 година, клубът е на четвърто място по стойност в света, като цената му е над 1,3 милиарда долара.

История на Топчиите

При основаването си, клубът се е наричал Дайъл Скуеър, като негови създатели са работници от Роял Арсенал – компания от предградието Уулуич, югоизточен Лондон. Много скоро те преименуват отбора на Роял Арсенал, но когато клубът се превръща в акционерно дружество през 1893 година, неговото име отново е сменено – Уулуич Арсенал. Присъединявайки се към футболната асоциация през същата година, отборът започва да играе във Втора дивизия, като през 1904 година получава промоция за Първа дивизия. Поради географската изолация на предградието, Арсенал не се радва на голяма посещаемост и на много фенове, което води до финансови проблеми и до постоянно затъване в дългове, като през 1910 година се стига и до изпадане в несъстоятелност. Тогава обаче дружеството е поето от бизнесмените Хенри Норис и Уилям Хол. Норис иска отборът да бъде преместен на нов стадион, но това става през 1913 година, скоро след изпадането на тима във Втора дивизия. На Хайбъри, Уулуич отпада от името и отборът вече се нарича само Арсенал. Въпреки, че завършват едва на пето място, Топчиите се завръщат в елита, за сметка на техният местен съперник Тотнъм Хотспър, като това става с не особено легални средства.

През 1925 година Арсенал назначават за мениджър Хърбърт Чапман, който в две поредни години прави шампион Хъдърсфийлд Таун. Новите методи на тренировка и привличането на звезди като Алекс Джеймс и Клиф Бастин полагат основите на успехите и като цяло доминацията на Артилеристите. Първият значим успех е спечелването на ФА Къп пред над 90000 души на Уембли. Следват две титли през сезони 1930-31 и 1932-33. Чапман стои зад преименуването на метростанцията „Роуд Гилеспи“ на станция „Арсенал“, което е единственият такъв случай. Съществуват и други метростанции с имена на отбори, но това е просто съвпадение – отборите са кръстени на квартала, където е станцията на подземната железница.

Хърбърт Чапман умира внезапно от влошена пневмония през 1934 година, но неговите помощници Джо Шоу и Джордж Алисън успешно са копирали методите му на работа и извеждат Арсенал до още три титли през 30-те години, плюс една ФА Къп. След оттеглянето спорта на някой от основните играчи, блясъкът на отбора намалява, а Втората Световна Война слага край на професионалния футбол в страната.

След края на военните действия, Топчиите отново си връщат славата, благодарение на Том Уитъкър Алисън, печелейки първенствата през 1948 и 1953 година, както и Купата на Англия през 1950 година. Отборът обаче започва да става доста посредствен през 50-те и 60-те, след като не успява да открие играчи от калибърът на тези, които носят огромните успехи през годините преди войната и освен титлата, за която споменахме, други трофеи не попадат във витрината на Хайбъри. Дори бившият капитан на Англия, Били Райт, не успява да се справи с поста на мениджър и за четирите години между 1962 и 1966 той разочарова феновете.

Арсенал се завръща отново на пътя на победите, след изненадващото назначение на физиотерапевта Берти Мий за мениджър. Топчиите губят два финала за Купата на Лигата, но печелят първият си европейски трофей в сезон 1969-1970. Това бе Купата на Панаирните Градове. Тя бе последвана от дубъл - шампионска титла и ФА Къп през следващия сезон. Бързият успех обаче е последван от няколко загубени финала на ФА Къп, един финал на КНК и неуспешни опити да спечели Първа дивизия. Единственият успех през 70-те години е определеният като класика двубой срещу Манчестър Юнайтед, където Артилеристите побеждават с 3:2 и вземат Купата на Футболната Асоциация.

Със завръщането на бившият играч на Арсенал Джордж Греъм като мениджър се свързва третия успешен период на клуба. Тимът печели Купата на Лигата през сезон 86-87, който е първият на новият мениджър. Този трофей е последван от шампионска титла през 1988-89, която бе спечелена след гол в последните минути на последния мач за сезона, срещу директният конкурент Ливърпул. Арсенал печели още една титла през сезон 1990-91, губейки само един мач през кампанията. 1993 година Артилеристите печелят ФА Къп и Купата на Лигата, както и втората си Купа на Носителите на Купи през 1994 година. Репутацията на Греъм обаче е опетнена, след като се появяват доказателства, че той взема комисионни от агента Рюни Хоудж, за привличане на определени играчи и през 1995 година той е освободен от поста. Заменен е от Брус Риоч, който след спор с борда на директорите остава на Хайбъри само един сезон.

Тогава в клуба идва Арсен Венгер. Той въвежда нови тактики, режим на тренировки и води чуждестранни играчи, които прекрасно си пасват с английските таланти. Арсенал печели вторият си дубъл през 1997-98 и третия през 2001-02 година. В допълнение, клубът достига до финала за Купата на УЕФА през 1999-2000 година, но там губи след изпълнение на дузпи срещу Галатасарай.

След спечелването на ФА Къп през 2003 и 2005 година и титлата през 2004 година, играчите на Арсенал получават прозвището „Непобедимите“. Това идва след 49 мача без загуба, в периода между 7 май 2003 и 24 октомври 2004, което е национален рекорд на Англия.

През първите 11 сезона начело на Топчиите, Арсен Венгер извежда тима 8 пъти или до първото или до второто място. До 2013 година, те са едни от само петте отбора, които са печелили Висшата лига, а останалите са Блекбърн, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси. Арсенал обаче не преминава нито веднъж след четвъртфиналите на Шампионска Лига, до 2005-2006 година. През този сезон, Артилеристите се превръщат в първият лондонски клуб, който достига до финала на най-комерсиалния турнир, в неговата 50-годишна история. Там обаче те са победени от Барселона с 2:1.

През 2006 година, Арсенал се мести в новият си стадион Емирейтс, след 93 години на Хайбъри.

Отборът достига до финала на Купата на Лигата през 2007 и 2011 година, но губи с 2:1 съответно от Челси и от Манчестър Сити. Клубът не е печелил никакъв трофей от 2005 година.

Екипите на Арсенал

През почти цялата си история, Топчиите носят червени тениски бели ръкави като основен екип, но това не винаги е било така. В началото на съществуването си, тимът е бил с ризи в цвят бордо, но Хърбърт Чапман решава, че играчите му трябва да са в по-ярки цветове, за да могат по-лесно да се откриват на терена с един поглед. Така той въвежда червените екипи. Веднъж мениджърът поглежда към трибуните по време на мач и вижда един от привържениците да носи екипа на отбора, като под него има бяла риза. Тази комбинация от червена тениска с бели ръкави изключително много допада на Чапман и той решава, че тази комбинация е най-добрият вариант. Така, само с 2 изключения, отборът и до днес е с тези цветове. През 1966-67 година, ръководството решава да използва чисто червени екипи, но това не се харесва на феновете и те още през следващият сезон са сменени със старите цветове. Второто сменяне на екипа бе през 2005-2006 година, когато Арсенал играе с екипи в цвят бордо, в подобни на тези използвани в началото на ХХ век. През 2008-09 година, Артилеристите заменят чисто белите ръкави с червени, които имат широка бяла ивица.

Вторият и третият екип на Арсенал са се променяли много през годините, като вторият екип най-често е бил жълт.

Значими играчи в историята на Арсенал

• Дейвид О`Лиъри държи рекорда за най-много мачове за клуба – 722

• Дейвид Сиймън е вратарят с най-много мачове – 564

• Тиери Анри е най-добрият голмайстор на Арсенал с неговите 228 попадения. Иън Райт има 185 попадения и е втори в тази престижна класация, а Клиф Бастин е трети със 178 гола (неговото постижение е доста значимо, тъй като неговият пост не е бил централен нападател, а крило)

• Други известни и значими играчи на Арсенал са Тони Адамс, Робер Пирес, Робин Ван Перси, Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн, Патрик Виейра, Сол Кембъл, Фреди Люнгберг, Лиъм Брейди, Денис Бергкамп, Пат Дженингс, Пат Райз, Ашли Кол, Рей Парлър, Мартин Киоун, Дейвид Рокасъл, Емануел Пти, Тед Дрейк, Марк Овермарс и други.