Тифани ван Сост – муай тай бомбата с часовников механизъм

Тифани ван Сост е сред най-добрите състезателки по муай тай на своето поколение и любимка на феновете на бойната верига Glory. Тя се състезава в категория „Петел“, като първия й боен спорт е каратето, а на 18-годишна възраст се пренасочва към муай тай. Тя е шампион на САЩ и в двата спорта, а е печелила и титлата на WBC в международния шампионат в категория „Супер петел“. Освен в „Glory” има участия и във веригата „Lion Fight“.

Ранна спортна кариера на Тифани ван Сост

Още на 5 години, Тифани започва да тренира футбол, а на 8 години го съчетава и с тренировки по карате. Двата спорта й осигуряват пъргавина и скорост в краката. В каратето достига до черен пояс втори дан, но до навършването на 17 години, нейните родители не й позволяват да участва в състезания. След навършване на 18-годишна възраст, тя взема множество титли на щатско, национално и международно ниво.

Когато започва да учи в Калифорнийския университет, тя за кратко спира с бойните спортове, като играе във футболния отбор на учебното заведение. Скоро обаче открива страстта си към муай тай, докато живее в Сан Диего. По нейните думи, муай тай я е избрал, а не тя него.

Кариера на Тифани ван Сост в муай тай

Първата аматьорска битка по правилника на муай тай за Тифани ван Сост е през 2010 година, като тя предизвиква световната шампионка на IKF в категория „Петел“ Джина Кастийо за нейния пояс. Губи срещата, но срещата между двете е определена като „Битката на вечерта“ за тази гала.

Малко по-късно става шампион на САЩ при аматьорите, след което печели и титлата на Международната Муай Тай Федерация в категория „Перо“.

През 2011 година Тифани ван Сост опитва късмета си и в аматьорския ММА, като нокаутира във втория рунд Кейт Макгрей. След това излиза и на международната сцена на смесените бойни изкуства, но губи в Китай от Джин Танг със събмишън, след като задушаване с триъгълник. Битката между двете дами се отличава с това, че е първия ММА мач между жени в Китай.

След като натрупва 10 победи, 1 равен мач и 1 загуба в аматьорския муай тай, ван Сост става професионалист през есента на 2011 година. Първата й среща е в Лас Вегас с четирикратната световна шампионка Лена Овчинникова. Тифани печели с технически нокаут, след като ръката на украинката е счупена във втория рунд. Планиран е реванш между двете в Хърватска, но той така и не се състои. Във втората си битка като професионалист, ван Сост побеждава Вивиан Леунг във веригата Lion Fight през февруари 2012 година. Следващата й победа е срещу Хайди Отербайн, 3 месеца по-късно.

Още в четвъртата си поява на профи ринга, Тифани ван Сост получава шанса да се бие за овакантения пояс на IKKC в категория „Супер петел“, на 18 август 2012 година. Неин съперник е Джемима Бетриан и след 3 оспорвани рунда, двама от реферите дават равен резултат, а последния глас е за ван Сост, но срещата се счита за равна.

На 13 август същата година, Тифани печели международната титла на WBC в категория „Супер петел“, срещу непобедената до тогава Джери Сайтс. Тази победа й носи постоянен договор с промоцията. По време на Lion Fight 8, в подгряващия мач на главното събитие на вечерта, Тифани се бие с Алексис Руфъс и до четвъртия рунд срещата върви равностойно, но тогава ван Сост изненадва съперничката си и я нокаутира. Два месеца по-късно, в деветото издание на промоцията, Тифани отново печели с единодушно решение срещу Натали Ип, която е дебютант при професионалистите.

Ван Сост няма проблеми и с Люси Пейн, въпреки ръстовото предимството на съперничката й. В първите минути на рунд №1 успява да усети дистанцията и след това пласира поредица от удари, с което принуждава съдията да прекрати срещата, поради технически нокаут.

Следващата „жертва“ на Тифани е французойката Магали Форони, която в продължение на 2 рунда не намира начин да се противопостави на „Бомбата с часовников механизъм“, както е прякорът на американката, и това принуждава треньорите й да хвърлят кърпата на ринга в началото на трети рунд.

В първата защита на пояса в Lion Fight, Тифани губи от Кали Рийс. Съперничката й прилага много добра тактика с постоянно влизане в клинч, като по този начин обезврежда силните страни на ван Сост. Това е първото поражение на професионалния ринг за бившата шампионка.

След тази загуба, Тифани записва две поредни победи, първата в реванш срещу Люси Пейн с единодушно решение, а втората с ТКО срещу Синди Хайер.

Ван Сост печели още 4 срещи, преди да бъде забелязана от ръководителите на Glory и да подпише договор с тях през 2016 г. Победната й серия продължава и в тази промоция, като след третия триумф тя печели шампионския пояс в категория „Супер петел“.

След това защитава титлата си 2 пъти, преди да я загуби през 2017 година от Аниса Мексен в Ню Йорк. Записва победа в следващата си среща със шведката София Олофсон с неединодушно решение.

Организаторите на Glory: Страсбург решават да проведат реванш за титлата през 2019 година срещу Аниса Мексем, но шампионката успява да защити пояса си след поделено съдийско решение 2-1.

Това кара Тифани ван Сост да преосмисли тези две загуби, като тя прекарва часове в анализи на двете срещи с треньорския си щаб. В края на същата година, тя успява да убеди ръководителите на Glory да организират трилогия между двете, като този път шампионския пояс се оказва на кръста на ван Сост, след единодушно съдийско решение.