Муай боран

Муай боран е обобщаващ термин за невъоръжените бойни изкуства в Тайланд, преди въвеждането на модерните правила и оборудване през 1930 година. Той не е пряк предшественик на муай тай, както голяма част от хората смятат, а по-скоро е обединение на традиционните сиамски стилова бойни изкуства като муай чаия, муай корат, муай тасао, муай джернг и т.н. Тези стилове си имат свои защитни и атакуващи техники и начална позиция. Муай тай се нарича „наука на осемте крайници“, тъй като при него се използват ръце, крака, колене и лакти, докато муай боран се нарича „девет оръжия“, включващ и удар с глава.

История и фолклор

В древната империя на Сиам, всеки регион е имал свой боен стил, с неговите особености – муай джернг на север, муай корат на североизток, муай чаия на юг и т.н. Те са били уникални по своята същност и са се различавали дори по начина, по който се навиват въжетата върху ръцете. Например, при муай чаия бойците са стояли в ниска позиция със свити колене, като ръцете са били увити във въже до китките, докато при муай корат позицията е по-изправена и ръцете са увити до лактите с въже, поради разилчните начини за нанасяне на удари и за блокирането на такива. Топ бойците от всички региони на Сиам, ежегодно се събират да премерят сили едни с други и постепенно техните стилове започват да се сливат и това окончателно приключва в ерата на Ратанакозин. Новата система се нарича пахуют, което от санскритски означава невъоръжена борба. В тази ранна епоха, преподавателите на бойните изкуства са били будистките монаси, които са били и училищни преподаватели.

Тъй като на практикуващите рядко се налагало да използват бойните си умения в реални ситуации, за да не се изгуби смисълът им и да не изчезнат техниките, с времето бойците започват да участват в двубои по време на панаирите и местните празници, за забавление на зрителите. Така тези битки се превръщат в неизменна част от фестивалите.

Първоначално не се използват въжета, а бойците са били с голи ръце. Постепенно обаче се налагат конопените въжета по време на двубоите, като стилът започва да се нарича муай каад чеук. В някои мачове, бойците са намазвали въжетата с лепило и са потапяли ръцете си в натрошени стъкла, за да се получи по-кървав двубой, за радост на публиката, но това по-скоро е било рядкост.

Муай постепенно става средство за лично израстване като благородниците все повече започват да уважават добрите бойци. Много често, най-силните представители на муай са канени в императорските и в кралските дворци, за да преподават на войниците и на принцовете, а също така да са лична охрана на императора / краля. Така се развива и кралският муай, който се нарича муай луанг. За известно време, по време на периода Аютая, е създаден Кром Нак Муай (полк на муай бойците), който има задължението да защитава краля. Пантронажът на владетеля към муай продължава и по времето на Кун Луанг Соросак, по известен като Пра Чао Сеуа или Краля Тигър. Според документите, той толкова силно се е посветил на муай, че се дегизира и участва в битките по време на панаирите.

Разделение на стиловете и упадък

Възкачването на крал Чулалонгкорн (Рама V) на трона през 1868 година поставя началото на златната ера, не само на муай, но и на всичко в Тайланд. Муай напредва значително, като резултат от прекит интерес на краля към него. Страната е мир и функциите на това бойно изкуство са по-скоро като средство за физически упражнения, самозащита, развлечения и личностно израстване. Развиват се четири стила в различните региони, като на север се практикува муай тасао, на изток и североизток – муай корат, в централните райони – муай лопбури и муай чаия на юг.

През деветнадесети и началото на двадесети век е въведен съвременния боксов ринг, а заедно с него се налагат и кодифицирани правила. Бойците вече задължително трябва да носят западния тип ръкавици и памучни предпазители на глезените и пищялите. Много от старите техники са или забранени, или стават непрактични за новия тип мачове. По това време, терминът муай тай започва да се използва за новия стил, докато старата форма е наречена муай боран (древен бокс).

Традиционно, тайландските муай тай майстори преподават техниките на муай боран на по-напредналите си ученици. Според професионалните бойци обаче, това е загуба на време, тъй като тези техники няма да са им от полза по време на състезанията и турнирите. Днес е изключително трудно да се открие камп дори и в Тайланд, в който да се тренират стария стил муай боран, а по-голямата част са фокусирани върху муай тай, тъй като това е по-популярното на запад бойно изкуство и носи повече доходи. Това води до изчезването на редица стилове и техники. Като цяло, муай боран не е познато изкуство, преди да бъде включено във филма “Ong Bak” с Тони Джаа, който актьор е един от най-известните, които го практикуват.

Техники

Основните бойни позиции в муай боран се различават в отделните региони. Например, при муай карат позицията е висока, с изпънати крака, докато пир муай чаия тя е много ниска. В първият стил, ударите са много силни, както с ръцете, така и с краката, като рядко се включват лактите и коленете, докато при вторият е точно обратно.

Правила

Старите правила на муай боран са много прости – забраняват се ударите в слабините, бъркането в очите, ритането на паднал опонент, задържането и дърпането на косата. Тегловите категории не съществуват и няма специално конструиран ринг. Мачовете се провеждат на всяко открито пространство, заградено единствено от публиката. Рундовете и тогава са били с време, като то не е било едно и също. Как се определя дължината на рунда? На кокосов орех се правят малки отвори, пуска се във водата и когато потъне рунда приключва с биене на барабан.