Високоинтензивен интервален тест 75 метра бягане – 25 метра ходене

Високоинтензивен интервален тест 75 метра бягане – 25 метра ходене е един от най-тежките в спорта. Използва се най-често за определяне на физическата издръжливост при многократно бягане с висока скорост и максималната кислородна консумация във футбола и във футболното съдийство, но е приложим и за всички останали спортове, в които се изисква висока кардио подготовка на състезателите. За целите на теста са необходими лекоатлетическа писта, конуси за маркиране на разстоянията и озвучителна уредба.

Както се подразбира от името на теста, конусите се поставят на разстояния 75-25-75-25... метра и така по цялото протежение на пистата. Обикновено, тестовите групи са от по 4-5 души, които трябва да изпълнят 40 серии по 75 метра бързо бягане и 25 метра ходене. Това се равнява на 4 километра или 10 обиколки на лекоатлетическата писта.

Преди началото на теста трябва да се обясни процедурата на субекта. Записват се неговите данни като три имена, възраст, ръст, тегло, пол и във формуляра могат да присъстват и условията на теста. Следва разгряване, което трябва да включва поне 1-2 обиколки в бягане с ниско темпо, лек стречинг и разбег с по-високо темпо, например по 15-20 метра спринт в 3-4 серии.

Чрез рулетка се измерва разстоянието (съответно 75 и 25 метра) по цялата дължина на пистата и се поставят конуси, с които да се обозначи и да бъде по-ясно видимо за субектите на теста.

Процедурата на самият високоинтензивен интервален тест 75 метра бягане – 25 метра ходене е лесна за разбиране от тестваните... Обикновено се използва аудио уредба, която възпроизвежда звукови сигнали, специално създадени за целта. Стартът се дава чрез сигнал като от съдийска свирка. При оставащи 10 секунди до следващата маркировка се чува двоен сигнал „бийп“, а при оставащи 5 секунди единичен „бийп“. Тестваните трябва да успеят да покрият 75-те метра при звукът на съдийската свирка. Достатъчно е и само единият крак да бъде стъпил на чертата. Скоростта, с която се бяга е около 70-80% от максималния спринт. Следва буферна зона от 25 метра, при която субектите на теста ходят, за да възстановят до известна степен дишането и пулса си, но това ходене не трябва да бъде прекалено бавно, отново има маркиращи сигнали „бийп“, които да укажат останалото време преди следващото бягане на 75 метра. При достигането до следващите конуси, се чува съдийската свирка за старт и следва описаната процедура. Всички тези стъпки се повтарят до завършването на десетте обиколки.

Тестваните не могат да започват бягането след като са ходили, преди да им бъде подаден сигнала със съдийската свирка, ако са преминали 25-метровата дистанция по-бързо, те трябва да останат на място в непосредствена близост до линията и да изчакат.

Времената за покриването на дистанцията за бягане и за ходене се различават, според категорията на състезателите / реферите и техния пол, а именно:

Както виждате, времето за покриване на дистанцията от 75 метра е еднаква за различните категории, но се различават времената за възстановяване, като те са по-големи за по-ниските категории.

За да се счита за валиден теста, субектът трябва да успява да достигне до 75-тия метър поне с единия крак, при прозвучаването на съдийската свирка. Допустимо е това да не се случи веднъж, като тогава тествания получава предупреждение. В случай, че линията на беговата дистанция не се достигне втори път, това означава, че теста се спира в този момент, и той се обявява за неуспешен.

Високоинтензивният интервален тест 75 метра бягане – 25 метра ходене е добре да се провежда на малки групи, състоящи се от максимум 6 души. В случай, че субектите са повече, разрешава се да се сформират 4 групи по 6 души, тъй като цялостното оформление на трасето е така разпределено, че всяка група има своя зона, от която да стартира, като по този начин няма как да пречи на останалите групи. Препоръчително е за всяка от четирите групи да има отделен наблюдаващ, за да се гарантира правилното провеждане на теста.