Водни ски

Водни ски е атрактивен спорт, при който състезателите биват теглени от моторна лодка, плъзгайки се по повърхността стъпили върху 1 или 2 ски. При този воден спорт се изисква достатъчно площ за изпълнение на маневрите, а от самите скиори се очаква да притежават достатъчно сила, мускулна издръжливост и добър баланс.

Водните ски могат да се определят и като доста забавен спорт, като няма минимална възраст за практикуването му и всеки може да изпълнява различни трикове според собствените си опит и възможности.

Спортът е популярен в цял свят, като аматьорите са над 40 милиона, а професионалните състезатели са над 100 хиляди. Съществуват различни варианти за обикновено каране на водни ски, както и състезателни варианти като например скоростно каране, изпълнение на трикове, шоу ски, слалом, скокове и дори каране само по боси крака.

Основни техники

Скиорите могат да стартират по 2 начина – от водата (което се прави по-често) или от сушата. Състезанията обикновено започват с дълбок воден старт, като се слагат ските на краката, хваща се въжето, което е теглено от лодката и се прави облягане назад, а краката се изпъват напред, изваждайки предната част на ските над водата. Когато е готов, състезателят дава сигнал и лодката го издърпва над водата (виж картинката).

С облягане назад и леко присвиване на коленете, скиорът се задържа върху водата, а завиването се прави с леки наклони наляво или надясно. Тялото трябва през цялото време да бъде балансирано спрямо силата на опъване от страна на лодката, а ръцете са леко отпуснати, за да се намали стреса върху ставите им.

По време на състезанието, освен скиора и водача на лодката, има и трети човек, който стои на борда и наблюдава състезателя. Неговата задача е веднага да информира водача при евентуално падане. Хората на лодката и водния скиор комуникират помежду си посредством сигнали с ръцете, тъй като шумът от двигателите е много силен и вербалната комуникация е невъзможна.

Мерки за сигурност

Тъй като водните ски са потенциално опасен и доста екстремен спорт, мерките за безопасност са от изключителна важност.

Водният басейн трябва да бъде с широчина поне 61 метра и дълбочина минимум 1,5-1,8 метра. Лодката не трябва да приближава на по-малко от 30 метра от брега, доковете и други плавателни съдове. Без правилно място с добра видимост, практикуването на водни ски може да се превърне в изключително опасно занимание.

Скиорите трябва да могат да плуват, но независимо от това е добре да носят спасителна жилетка. Съществуват специално проектирани за този спорт жилетки, които не пречат на движението, а в същото време могат да спасят от удавяне паднал и наранен състезател. Най-често получаваните травми във водните ски са тези на долните крайници, тъй като движението е с голяма скорост и паданията могат да са доста болезнени, особено ако не се знае как да се постъпи при съприкосновението с водата.

Водачът на лодката трябва да поддържа постоянна скорост и стабилен курс, за да не се получават резки промени, които биха довели до падане на скиора. Наблюдаващият пасажер на лодката и състезателите имат изграден език на комуникиране със сигнали, като например:

• Спрете!

• Ускорете!

• Завийте!

• Така е добре.

• Има друг скиор във водата!!!

Дисциплини във водните ски

Състезанията във водните ски включват три събития: Слалом; Скокове; Трикове.

Слалом

Тук се използва само една ска, за да се постигне по-голяма гъвкавост. Ските за слалом са тесни и дълги от 145 до 178 сантиметра, в зависимост от ръста и теглото на скиора. Автоматите са обърнати напред, като те могат да са изработени от дебела пластмаса или от каучук.

Слаломът включва заобикаляне на 25 шамандури разположени във водата, а в началото и в края на курса има вратички. Скиорът трябва да се движи зигзагообразно между шамандурите, като те са разположени в групи, което налага да се правят 6 по-големи завивания от страна на състезателя. Всичко това е подчинено на факта, че лодката трябва да премине през центъра на трасето, докато скиора прави слалома.

При всяка следваща група шамандури на трасето трудността се увеличава, като лодката ускорява с по 3 километра в час, до достигане на максималната скорост, която зависи от възрастта и пола (при мъжете е 58 км/ч, а при жените е 55 км/ч). В следващият манш въжето се скъсява, за да се намали амплитудата на движение, а това води до още по-голямо затруднение при преминаването. По време на официалните състезания скоростта се увеличава и въжето се скъсява до момента, в който скиора не успее да премине през всички шамандури или докато не падне. След това резултатите се изчисляват на база на успешно преминатите шамандури, скоростта на лодката и дължината на въжето. В началото на състезанието всеки скиор може да си избере начална скорост на лодката и дължината на въжето, като то не може да бъде по-дълго от 18,25 метра. Професионалистите обикновено избират максимална скорост до 58 км/ч и въже, което е дълго до 13 метра.

Шамандурите са разположени на 11,5 метра от центъра, през който преминава лодката, което налага да използват инерцията си, за да успеят да направят своите завои около тях. Състезателите изпитват много интензивно натоварване в горната част на тялото при завоите, а ъгловия натиск достига до 600 килограма. След това следва рязко ускорение, а скоростта на самия състезател може да достигне до 2 пъти тази на лодката. Професионалните състезатели достигат до 116 километра в час, а ускорението на което са подложени е 4G.

Скокове

В тази дисциплина се използват две дълги ски, като след засилване състезателите отскачат от рампа и се опитват да преминат възможно най-голямо разстояние преди да паднат във водата. Минималната дистанция за влизане в крайното класиране е 30,5 метра, а оценката се формира и на база точките за стил на изпълнението.

Височината на рампата може да се регулира, а състезателите имат право да изберат и скоростта на лодката, като все пак има максимални стойности в зависимост от пола и възрастта на състезателите.

Професионалните състезатели могат да изберат максимална скорост до 58 километра, а височината на рампата е между 1,5 и 1,8 метра. При засилването, скиорите правят лавиране зад лодката, за да генерират по-висока скорост и да постигнат по-добър ъгъл за захождане към рампата. Много често, при преди скока се генерира скорост от 120 километра в час, а натоварването върху въжето е повече от 600 килограма.

Трикове

Това е най-техничното от трите класически събития при водните ски. Тук се използва много къса, овална ска от професионалистите, а начинаещите залагат на 2 ски, които също са с малка дължина. Ските са извити и отпред и отзад под ъгъл от 45 градуса. Долната част е изцяло гладка, което позволява завъртания върху повърхността на водата. Състезателите отскачат от вълните, които се получават от движението на лодката и правят различни скокове, превъртания и завъртания. Другите трикове включват каране на един крак с придържане с една ръка, оставане на 1 крак, а с другия се държи дръжката и други. При едно изпълнение не могат да се повтарят направените трикове, а всеки един си има определена стойност в точки, които са оценявани от петима съдии. Самите скиори предварително оказват какви трикове ще изпълнят и така се вижда максималния точков актив от тях, а реферите следят за правилното изпълнение и от максималния сбор вадят наказателни точки за грешките.