Рик Хойт – церебралната парализа не е пречка за покоряването на надпреварата Ironman

от 14 май 2015г.

Отношенията между баща и син могат да оставят незаличими следи в двете страни, но не са много случаите, в които подобна връзка може да направи толкова силно впечатление на огромно количество хора. Това е историята на Дик и Рик Хойт, познати и като тим Хойт.

През 1977 година, 15-годишният тогава Рик подсказва на баща си, че иска двамата да участват в благотворително крос състезание на 5 мили за набиране на средства за възстановяването на състезател по лакрос от родния му град, който се парализира при катастрофа. До тук нищо необичайно, но Рик Хойт е с тежка спастична квадриплегия и церебрална парализа, като той има затруднения в комуникациите и се придвижва единствено с инвалидна количка. Основните начини за общуване за Рик са движенията на главата и на очите, а речника му се ограничава до трудно изговорени единични думи.

Поради факта, че мускулите му са постоянно напрегнати, писането и жестомимичния говор не винаги са възможни, което понякога кара близките му просто да предполагат какво иска да им каже Рик. Благодарение на разработена през 1974 година машина, момчето успява да предава съобщения на родителите си. Именно така той моли баща си да помогнат с каквото могат на играча по лакрос. Така бащата Дик решава, че наистина могат да участват, като той бута сина си с неговата инвалидна количка.

Двамата успяват да завършат надпреварата, което е определено като феноменален успех и така се ражда тим Хойт. От този момент нататък, отборът на бащата и сина участва в над 1000 маратона, триатлона (включително и Ironman), биатлона и други надбягвания в цял свят.

От първото надбягване вече са изминали близо 40 години, Рик вече е надхвърлил 50 години, а Дик е в средата на 70-те си години, но ентусиазмът на двамата не е намалял изобщо, което може да се види от думите на бащата: „Все още не сме си свършили работата напълно. Знам, че ще го правим толкова дълго, колкото ми позволят физическите сили или докато Рик реши да спрем. Но аз не виждам как това ще се случи в близкото бъдеще.“

През 1981 година, Хойт завършват първия си Бостънски маратон, използвайки специална инвалидна количка. Дик признава, че това наистина го е затруднило, тъй като не е правил подобно нещо преди това. Четири години по-късно, маратонът му изглежда като детска игра – тим Хойт се записва в триатлон, който включва 1,5 километра плуване, 65 километра колоездене и 30 километра бягане. Въпросът е бил, как изобщо ще успеят да преминат през това изпитание?

Отговорът идва бързо, просто е измислено подходящото оборудване за целта. За частта с плуването, Рик е поставен в специализирана лодка закачена за бънджи, което е завързано за плуващият напред Дик. За колоезденето се използва двуместен велосипед, който е с изработена по поръчка седалка. При тичането е най-лесно, тъй като е използвана спортната инвалидна количка на Рик.

След успешното завършване на това състезание, тим Хойт решават, че вече са готови за най-голямото изпитание за всеки един атлет – Ironman. Първото участие на двамата е през 1988 година, след което те участват още 5 пъти. Събитието е наистина изтощително – 4 километра плуване, 180 километра колоездене и 42,165 километра тичане.

Първият опит не е успешен, тъй като Дик се разболява, но отборът се завръща през следващата година и финишират успешно. Това предизвикателство не преминава и без инциденти. През 2003 година, колелото на Хойт се чупи и бащата и сина прекарват 5 часа в болницата, като Рик се сдобива с шевове по лицето, докато Дик е с многобройни охлузвания. Това обаче не ги отказва и те продължават да се състезават.

Едно от най-впечатляващите представяния на момчето с церебрална парализа и на неговия баща е пресичането на САЩ от кея на плажа Санта Моника в Лос Анджелис до пристанището на Бостън. Двамата преминават през 18 щата, а изминатият маршрут е 5960 километра в рамките на 47 дни.

Само малко цифри, за да разберете каква воля се изисква, а също така и сила, за да се преодолеят всички тези предизвикателства: Обикновено колоездачите, заедно със своите велосипеди тежат средно около 75 килограма, докато тим Хойт със своят велосипед са почти 160 килограма. Същите сметки могат да се направят и при плуването, където останалите плувци носят единствено своите бански костюми, а Дик освен тях, дърпа и лодката, в която е седнал Рик.

Синът споделя: „Аз мога да опиша баща ми като най-решителният човек, който съм срещал. Това не просто е свързано с факта, че ми помага в моя живот, но той също помага на всички с подобен на моя проблем. Ние заедно сме тим Хойт, не можем един без друг. И мога да се похваля, че ние никога няма да финишираме последни.“

Всичко това е наистина въздействащо и мотивиращо. Любовта на бащата към сина е толкова силна, че вместо последният да бъде даден в дом още след раждането си (както семейство Хойт е съветвано от институциите), се ражда един от най-невероятните отбори в света. Отбор, вдъхновил написването на множество книги и заснемането на документални филми... Отбор, който иска да докаже, че когато човек вярва в себе си, той може да постигне и невъзможното.

Още по темата: