Джиро Д`Италия

Джиро Д`Италия е ежегодната велосипедна обиколка на Италия, като някои от етапите преминават и в част от съседните ? страни. Надпреварата се провежда за пръв път през 1909 година, като не се състои единствено през годините на двете световни войни. След като популярността на състезанието нараства, то излиза от границите на Италия, като за него се започват да се записват най-големите имена в световното колоездене. Заедно с Тур дьо Франс и Вуелта а Еспаня, Джирото е в топ 3 на най-престижните състезания в този спорт. Докато маршрутът му се променя всяка година, то неговият правилник си остава един и същ през годините и включва най-малко 2 отсечки за бягане по часовник, задължително преминаване през Алпите, включително и през Доломитите, а финала винаги е в Милано, в близост до миланската катедрала Дуомо. Както и при другите престижни турове, Джиро Д`Италия обикновено продължава 21 дни, а когато има по-дълги етапи, състезанието продължава 23 дни, като 2 от тях са отредени за почивка на колоездачите.

Времето, за което всеки състезател е достигнал до финала е сборувано от всички отделни етапи, като колоездачът с най-малка съвкупност след всеки етап става лидер и носи розова фланелка. Освен за водача в крайното класиране, награди се дават и за най-добър спринтьор, най-добър катерач (за етапите в планинските масиви), за най-добър млад състезател и други.

История на Джиро Д`Италия

Първото предложение за велосипедна обиколка на Италия идва от главния редактор на La Gazzetta dello Sport, Туло Моргани, който изпраща писма със своята идея до собственика на вестник и любител на колоезденето, Емилио Костаманя, и до редактора на колоездачна рубрика, Армандо Кунет. Моргани е имал друга цел, а именно да изпревари конкурента си във вестник Corriere della Sera, който също планира да организира обиколка на Италия с велосипеди, след успеха с подобно състезание, но проведено с автомобили.

Представянето на предстоящата надпревара е на 7 август 1908 година на първата страница на La Gazzetta dello Sport, а първата Джиро Д`Италия се провежда през май 1909 година. Правилата му общо взето са взаимствани от Тур дьо Франс, тъй като организаторите са виждали успехите постигнати във Франция.

Тъй като липсват достатъчно средства (необходими са 25000 лири) за състезанието, тримата организатори се обръщат към счетоводителя на банка Каса ди Риспармио, Примо Бонграни, който е техен приятел. Бонграни започва да обикаля Италия и да събира допълнителни дарения, за да подпомогне състезанието. Той успява да набере достатъчно средства за покриване на оперативните разходи. Наградния фонд пък е осигурен от казино в Сан Ремо. Дори конкурентът на La Gazzetta dello Sport, Corriere della Sera, отпуска 3000 лири за наградата на победителя и неговите подгласници.

На 13 май 1909 година, в 14:53, 127 състезатели започват първата Джиро Д`Италия от Милано. Надпреварата е разделена на 8 етапа, обхващащи 2448 километра. 49 от всички стартирали завършват надпреварата, а Луиджи Гана е победителят. Той печели три от етапите и получава 5325 лири от наградния фонд. Последният в класирането прибира 300 лири. Директорът на Джиро Д`Италия получава 150 лири за своята работа по време на надпреварата, което е наполовина на наградата за последния състезател, но това е наложено от недостатъчните средства.

До 1924 година, само италианците доминират на Джирото, след това започва 10-годишната доминация на Алфредо Бинда. През 1936 година, заради напрегнатата политическа обстановка в Европа, е забранено на чуждестранни колоездачи да участват на обиколката на Италия.Тогава на преден план излизат Джино Бартали и Фаусто Копи. Те са от един и същ тим, но постоянно има борба между тях за лидерската позиция, а битките между тях стават легендарни, както и самите състезатели, които са част от най-добрите 10 в историята на колоезденето. Бартали печели титлата през 1936 и 1937 година, а битката между двамата колоездачи продължава чак до 1953 година, като през това време Копи печели 5 титли.

По време на Втората Световна Война, Бенито Мусолини решава състезанието да продължи да се провежда, но през 1942 година се вижда, че разходите за гориво, храна и други провизии идват в повече за въвлечената в конфликта Италия и Джирото спира да се провежда до 1946 година.

През 1954 година, обиколката на Ботуша вижда победата на швейцарския колоездач Карло Клеричи, който е едва вторият чуждестранен състезател, който печели надпреварата. До 1968 година, като победители се редуват ту чужденци, ту италианци, но след нея, чужденците започват тотално да доминират и то чак до 1996 година. След това до 2007 година италианците си връщат господството на домашното състезание. През 2008 година пръв завършва Алберто Контадор, а на 100-годишния юбилей на Джиро Д`Италия, на най-високото стъпало е Денис Менчов. През 2011, 2012 и 2013 година, победители в състезанието са Иван Басо (след отнемане на титлата от Алберто Контадор, заради съмнения в използването на забранени субстанции), Райдър Хисджедал и Винченцо Нибили. През следващите години победители са съответно Найро Кинтана (2014 г.), Алберто Контадор (2015 г.), Винченцо Нибали (2016 г.), Том Думулен (2017 г.), Крос Фруум (2018 г.), Ричард Карапас (2019 г.) и Тао Харт (2020 г.).

Интересни факти за Джиро Д`Италия

• За над 100 издания, състезателите са преминали повече от 350000 километра, което е близо 9 пъти обиколката на Земята. Най-дългият етап през годините е бил Лука–Рим, през 1914 година – 430,3 километра, като победител в него е Джирарденго, преминавайки го за 17 часа и 29 минути.

• Най-дългото трасе на състезанието е през 1954 година – 4337 километра, като победител в него става швейцарецът Карло Клеричи, с време 129 часа и 13 минути, карайки със средна скорост от 33,5 километра в час. От друга страна, най-краткото трасе е било през 1912 година – 2439,6 километра, като това е единственото издание, в което няма индивидуален победител, а само отборен и това е Тийм Атала.

• Най-бързото преминаване на Обиколката на Италия е през 2013 година, дело на Винченцо Нибали, който преминава финала след 84 часа и 53 минути, покривайки 3341,8 километра, със средна скорост от 39,092 км/ч. Победителят, който изминава трасето най-бавно в историята е Алфредо Бинда, който през 1927 година покрива дистанцията от 3758 километра за 144 часа и 15 минути, със средна скорост малко над 26 км/ч.

• Говорейки за средни скорости, най-високата за цялата дистанция е на руснака Денис Менчов през 2009 година – 40,167 км/ч., а най-ниската е била на Алфонсо Калцолари през 1914 година – 23,437км/ч.

• Най-ниската средна етапна скорост е била регистрирана през 2010 година, 18,67 км/ч., дело на Стефано Гарцели по време на бягането по часовник при изкачването на План де Коронес. Рекордната средна етапна скорост държи белгиецът Рик Вербрюж, който за 7,6 километровото бягане по часовник постига 58,874 км/ч., но с доста силен попътен вятър.

• От началото на провеждането на Джиро Д`Италия са участвали над 5000 състезателя, като повече от половината са италианци. Шестдесет и двама от 12 различни страни са печелили поне по веднъж Обиколката. Най-много победи, 69, са постигнати от домакините, следвани от белгийските колоездачи със 7 победи и френските с 6. 1250 етапа са спечелени от състезатели от Италия, 158 от белгийски колоездачи и 105 от испански.

• Най-младият победител в Обиколката на Италия е Фаусто Копи, който печели през 1940 година, когато е само на 20 години. Най-старият победител е Фиоренцо Мани, който е на 34 години и печели надпреварата през 1955 година. През 2007 година, Андреа Ное носи за няколко дни розовата фланелка, когато той е на 38 години, но в крайна сметка не успява да подобри рекорда на Мани. В Джирото, най-стар участник е 47-годишният Джовани Герби, като той се включва в обиколката през 1932 година.

• С най-много победи в Джиро Д`Италия са Еди Меркс, Фаусто Копи и Алфредо Бинда – по 5. Лидер в етапните победи е Марио Чиполини с 42, следван от Бинда с 41. Рекордьор по обличане на розовата фланелка е Еди Меркс – 78 пъти.