Европейското първенство по футбол е най-висшето първенство на ниво мъжки национални отбори, които са членове на УЕФА, като неговата цел е определяне на континенталния шампион на Европа. Евро шампионата се провежда през четири години, като неговата история започва през 1960 година. Първоначално, наименованието му е Купа на европейските нации, а от 1968 година започва да се нарича Европейско първенство по футбол на УЕФА. През 1996 година, наименованието се съкращава и турнира става известен като УЕФА Евро ....(година на провеждането).

Форматът на турнира винаги включва квалификационен турнир, като в него участват всички членове на УЕФА, без страната домакин, която се класира автоматично. Победителят в турнира придобива правото да участва в Купа на конфедерациите (не е длъжен да участва, но има правото), като в това състезание участват победителите в турнирите от различните континенти.

До настоящият момент са се провели 14 първенства, като те са спечелени от общо 9 различни държави: с най-много титли са тимовете на Испания и Германия (по 3), а след тях се нареждат Франция с 2 титли и СССР, Италия, Чехословакия, Холандия, Дания и Гърция, които са с по 1 трофей. До сега, Испания е единственият отбор, който успя да дублира титлата си в 2 поредни шампионата, като това се случи през 2008 и 2012 година.

Що се отнася до популярност на турнира, той е най-гледаното събитие във футбола, след Световното първенство. Един пример: Финалът през 2012 година, където се срещнаха Испания и Италия, бе наблюдаван от близо 300 милиона души.

История на европейските първенства по футбол

Началото

Идеята за пан-европейски футболен турнир е дадена от генералния секретар на Френската Футболна Федерация Анри Делоне през 1927 година, но чак до 1958 година, 3 години след смъртта на Делоне, за тази идея не се започват никакви разговори. Организаторите на първото Европейско първенство през 1960 година отчитат огромния принос на французина и затова домакин на турнира става Франция, а самият трофей е наречен Купа Анри Делоне. На това първенство участват само 4 отбора, а в квалификациите участват 17 отбора. Евро 1960 е спечелено от Съветския съюз, който побеждава в Париж Югославия с 2-1. Испания се отказва да играе четвъртфинал срещу СССР по политически причини, а интересното тук е, че сред 17-те участващи в квалификациите отбори отсъстват някои големи футболни имена, включително Англия, Холандия, Западна Германия и Италия.

Следващото първенство се провежда в Испания, като в квалификациите вече се включват 29 отбора. Западна Германия отново отсъства, а Гърция се отказва от участие, тъй като трябва да играе срещу Албания, а тези две страни по това време са във военен конфликт. Домакините на турнира побеждават на финала носителя на трофея СССР с 2-1, в мач игран на стадион Сантяго Бернабеу в Мадрид.

Форматът на турнира остава същия и през 1968 година, като домакин и победител е Италия. Именно през тази година, за пръв и последен път, победител от среща е решен чрез хвърляне на монета (полуфиналът между Италия и СССР, който в редовното време завършва на равно). На финала, Италия и Югославия също завършват на равно 1-1, но е взето решение да се преиграе, тъй като би било несправедливо толкова важен мач да се остави на късмета на страните на монетата. Така Италия печели с 2-0 втория мач и става европейски шампион. В квалификациите на турнира се включват вече 31 отбора, като това е свидетелство за нарастващата му популярност.

Белгия е домакин на първенството през 1972 година, който Западна Германия печели, побеждавайки на финала на стадион Хейзъл СССР с 3-0, като голмайстори за немците са Герд Мюлер (2) и Херберт Вимер. През тази година се вижда, че германците имат изключително поколение, което се доказва и по време на Световното първенство през 1974 година, когато отново те триумфират с титлата.

През 1976 година, в Югославия, бе последният път, в който само 4 отбора получават правото да играят във финалната фаза на Европейското първенство. Чехословакия побеждава на финала Западна Германия, като за пръв път в историята срещата се решава след изпълнение на дузпи. След 7 точни удара, Ули Хьонес пропуска своята дузпа, оставяйки възможността на Антонин Паненка да реши срещата със своя удар. Паненка остава във футболната история със своето дръзко изпълнение, като просто „копва“ топката, пращайки я в средата на вратата с лека парабола и така превръща този начин на изпълнение на дузпа в може би най-известния за всички времена. И днес, удар, изпълнен по този начин е известен като „Паненка“, а самият футболист носи титлата на Чехословакия с 5-3.

Разширяването на турнира до 8 отбора

Надпреварата се увеличава до 8 финалиста през 1980 година, като домакин отново е Италия. Тимовете са разделени на 2 групи, като победителите отиват на финала, а подгласниците им играят плейоф за 3-4 място. Западна Германия печели втората си европейска титла, след победа над Белгия с 2-1 на стадион Олимпико в Рим. Головете за победителите са дело на Хорст Хрубеш, а попадението за белгийците е отбелязано от Рене Вандерейкен.

Франция печели своята първа титла в „домашното“ си първенство през 1984 година, като капитанът на „петлите“ Мишел Платини отбелязва 9 гола в само 5 мача, включително и първия гол на финала с Испания, спечелен от французите с 2-0. Форматът на турнира също бе нов, като първите два отбора от групите се класират за полуфинали, вместо победителите директно да се класират за финал. Мачът за третото място също е премахнат.

Западна Германия бе домакин на Евро 1988, но загуби с 2-1 от Холандия в полуфиналната среща, което предизвиква бурни празненства в „страната на лалетата“, тъй като двете страни са известни с острото си футболно съперничество. В последствие, холандците печелят първенството, като финала е повторение на откриващия мач. Там те побеждават с 2-0 СССР, а Марко ван Бастен бележи един от най-красивите голове в историята на турнира, със впечатляващо прехвърлящо вратаря воле от дясното крило.

Евро 1992 година се проведе в Швеция, като победител стана Дания. Страната победител първоначално завършва на второ място в квалификациите след Югославия, но балканската страна е дисквалифицирана от турнира заради започналата война в нея и така датчаните получават правото да се състезават на нейно място. „Червения динамит“ изненадва цяла Европа, като в полуфиналите побеждава предния евро шампион Холандия с 5-4 след изпълнения на дузпи в полуфиналите (в редовното време мачът завършва 2-2), а след това и световния шампион Германия с 2-0 във финала. За пръв път в историята, германските футболисти играят с фланелки, на които са изписани техните имена над номерата на гърба.

Разширяването на турнира до 16 отбора

1996 година бе първата, в която името на турнира бе съкратено до УЕФА Евро и годината, като заедно с това броя на отборите-финалисти бе увеличен до 16, а събитието бе проведено в Англия. Домакините силно се надяваха да грабнат титлата, което щеше да бъде техен втори голям трофей след 1966 година, когато те станаха световни шампиони, именно на домашна сцена. Техните мечти се сгромолясаха на полуфинала, като отново на пътя им застанаха Германия, както и в предходното първенство в Швеция. Срещата бе решена с дузпи, като германците показаха по-точен мерник. Финалът бе между тимовете на Германия и Чехия, като и двете страни бяха за пръв път в този си формат. Германия като обединена нация между Източна и Западна Германия, а Чехия отделена от Словакия. Редовното време завърши при резултат 1-1 и за пръв път се приложи правилото за златен гол (първият тим отбелязал гол печели на момента срещата). Той бе дело на немския нападател Оливър Бирхоф и така Германия спечели турнира.

Евро 2000 бе първото първенство, което бе поделено между две страни – Белгия и Холандия. Франция, която бе действащият световен шампион бе предварително обявена за фаворит и тя оправда прогнозите, печелейки с 2-1 след продължения срещу Италия. Финалът бе доста драматичен, след като в последната минута на редовното време Силвен Вилтор изравни резултата, а в продълженията Давид Трезеге донесе титлата на Франция.

Евро 2004 донесе нова изненада след тази от 1992 година. Тогава шампион стана Гърция, побеждавайки домакина Португалия във финала с 1-0, с гол на Ангелос Харистеас. Южните ни съседи до този момент имаха само две класирания на големи турнири – веднъж на Световното първенство през 1994 година, когато бе разгромена от България с 4-0, а също така загубиха катастрофално и останалите тимове в групата Нигерия и Аржентина, и още веднъж през 1980 година на Европейско първенство. Финалната среща бе повторение на мача от откриването на първенството, когато Гърците отново спечелиха с 1-0. Залозите Гърция да спечели турнира бяха 150-1, най-високият сред всички участващи страни. По пътя към финала, гърците победиха предходния шампион Франция и Чехия със сребърен гол (той замени златния гол, и при негово вкарване срещата не приключва на момента, а се играе до края на настоящото продължение, но скоро след използването му и той бе премахнат като правило от ФИФА и УЕФА).

През 2008 година турнирът се проведе отново в 2 държави, Австрия и Швейцария, като шампион стана Испания, с гол във финала на Фернандо Торес, срещу тима на Германия. Шави бе обявен за играч на първенството, а Давид Вия за голмайстор, с неговите 4 попадения. В идеалният отбор попаднаха цели 9 от испанските национали, което е прецедент до момента.

Евро 2012 също бе поделен между две държави – Полша и Украйна. Испанците дублираха своята титла, превръщайки се в първия тим успял да стори това, като на финала те разгромиха Италия с 4-0. Освен това, Испания направи нещо нечувано до момента, комбинирайки двете си европейски титли със световна такава и така доминира на футболната сцена от 2008 до 2012 година. Единият от головете бе на Фернандо Торес и така той стана първия играч, успял да реализира попадение в 2 финала на Европейско първенство. Също така, Торес подели голмайсторския приз на турнира с Марио Балотели, Алан Дзагоев, Марио Гомес, Кристиано Роналдо и Марио Манджукич, всички те с по 3 попадения. Друго забележително неща в турнира бе, че в него се отбелязаха рекорден брой голове с глава, 26 от общо 76 гола. Отмененият гол на Англия срещу Украйна, при който топката премина гол линията, но съдията не успя да види, накара Сеп Блатер да се изкаже в подкрепа на технологията за следене на линията на гола, която не била вече само алтернатива, а необходимост, за да се гарантира честността на играта.

Разширяването на турнира до 24 отбора

Евро 2016 ще се проведе за пръв път с толкова голям брой финалисти, а именно 24. Макар, че това предложение срещна съпротивата на Англия и Германия, по-голямата част от 51-те членки на УЕФА гласуваха за разширяването на турнира.

Макар, че за Евро 2020 щяха да се борят за домакинство няколко страни, включително Турция, Ирландия-Уелс-Шотландия (тройно домакинство) и Азербайджан-Грузия, през декември 2012 година бе решено формата на първенството да бъде променен и той да се проведе в няколко града от различни европейски страни

Както споменахме по-рано, купата за победителя се нарича Трофей на Анри Делоне, чест на първия генерален секретар на УЕФА и на Френската Футболна Федерация, който пръв дава идеята за провеждането на Европейско първенство, но почива 5 години преди първото провеждане на турнира през 1960 година. Неговият син, Пиер Делоне отговаря за създаването на самия трофей. Още от първото първенство, тази купа се връчва на победителя, който има привилегията да я държи 4 години, до провеждането на следващото Европейско първенство.

За Евро 2008, купата е преработена, като размерите й биват увеличени, тъй като е засенчена от други трофеи давани от УЕФА, като например този от Шампионска лига. Новият трофей, който е изработен от чисто сребро, сега тежи 8 килограма и е висок 60 сантиметра, което го прави с 18 сантиметра по-висок от стария и с 450 грама по-тежък от него. Малката фигура на жонглиращ с топката играч, която бе изработена от мрамор и бе монтирана на гърба на първата купа, сега е отстранена. Мраморният цокъл на купата също е премахнат и основата вече е също сребърна и с разширен диаметър, за да се подобри стабилността, поради намаленото тегло, в сравнение със старата основа. Имената на шампионите, които също бяха изписани върху мраморната основа, вече се гравират на гърба на трофея.

Освен купа, победителите в турнира получават златни медали, а на подгласниците им се връчват сребърни медали и почетен плакет. Въпреки, че вече не се провеждат плейофи за третото място, от 2012 година от УЕФА решиха да връчват бронзови медали на отпадналите два тима в полуфиналите (през същата тази година това са Португалия и Германия). Последния път, когато са връчвани бронзови медали преди това е през 1980 година, но тогава те са получени само на спечелилия плейофа за 3-то място тим.