Паоло Малдини

Паоло Чезаре Малдини (р. 26/06/1968 г.) е бивш италиански футболист, играл на постовете ляв краен и централен защитник. Прекарал е цялата си 25-годишна кариера в Милан, като се пенсионира на 41 години през 2009 година. Той е символ и легенда на миланският колос, като е печелил 5 пъти Шампионската Лига, 7 пъти Скудетото в Италия, 1 път Купата на Италия, 5 Суперкупи на страната, 5 Суперкупи на Европа и 2 Междуконтинентални купи. Играе 14 години в националния тим на Италия, като прави дебют през 1988 година и се оттегля през 2002 година. Има 126 мача за Скуадра адзура, включително и 4 участия на световни футболни финали.

Паоло Малдини играе на световно ниво през цялата си кариера, като доказателство за това е спечеления приз за най-добър защитник в света, когато е на 39 години, а през 1995 година е №2 в класацията за Световен играч на годината на ФИФа, изоставайки единствено от съотборника си Джордж Уеа. Уважаван е като капитан на Милан и на Италия и всички го наричат Ил Капитано (Капитанът), като е смятан за лидер сред лидерите, а думата му в съблекалнята е закон.+

Клубна кариера

Малдини прави своя дебют през сезон 1984-85, на 20 януари в мач срещу Удинезе, когато е на 16 години. Това е единственият му мач през сезона, но още през следващият е включен в титулярния състав. Титлата в Италия през сезон 87-88 е първият трофей, печелен от Малдини, а той е част и от непобедимия състав на Милан през сезон 1991-92.

Отбраната съставена от Паоло Малдини, Франко Барези, Алесандро Костакурта и Мауро Тасоти е считана за най-силният защитен квартет в европейския футбол през 90-те години. След пенсионирането на Барези, Малдини започва да се си партнира много добре с Алесандро Неста.

При спечелването на третата Шампионска Лига от Милан и с класирането на Италия за финала на Световното първенство в САЩ, Малдини става първият защитник, който печели наградата Световен играч на годината. По време на благодарствената си реч при награждаването, Паоло споделя, че това е крайъгълен камък в историята на футбола, тъй като до този момент много малко внимание се е обръщало на защитниците, а по-скоро славата е била за нападателите.

Паоло Малдини изиграва своя мач №600 в Серия А на 13 май 2007 година. Още на 25 септември 2005 година той подобрява рекорда на Дино Дзоф за най-много изиграни мачове в първенството на Италия с 571 мача. Седмица по-рано, Малдини изиграва своя мач № 800 във всички турнири за Милан. На 16 февруари 2008 година, Ил Капитано достига кота 1000 във всички турнири с Милан и италианския национален отбор.

Малдини е участвал в 8 финала на Шампионска Лига в кариерата си, като само Франциско Дженто има повече финали – 9, заради неговото участие на финала за Купа на Носителите на Купи. От тези 8 финала, Малдини има 5 трофея, последният от които при победата на Милан над Ливърпул с 2:1 през 2007 в Атина. Преди този финал, №3 от росонерите заявява, че предния финал е най-лошият в кариерата му (в който Милан води на Ливърпул с 3:0 на почивката и губи след дузпи), въпреки че той бележи гол още в 51 секунда на мача и по този начин се превръща в най-стария голмайстор в последния двубой на ШЛ.

Паоло Малдини обявява плановете си за пенсиониране в края на сезон 2007-08, но след като Милан е отстранен от Арсенал на четвъртфиналите в Шампионска Лига, Малдини казва, че ще преподпише за още една година. На 18 април 2009 година, Капитанът официално съобщава, че в края на сезона ще сложи край на бляскавата си кариера. На 17 май той изиграва своя мач №900 за Милан на стадион Фриули срещу Удинезе. Последният мач на Малдини на е срещу Рома, където росонерите губят с 3:2, а последният му мач изобщо е срещу Фиорентина, където миланистите печелят с 0:2. Милан вади от употреба екипът с №3, като го завещава на някой от синовете на Паоло Малдини, ако някой от тях достигне до мъжкия състав на росонерите.

Кариера в националния отбор на Италия

През 1986 година, Паоло получава повиквателна за младежкия национален тим от баща си, Чезаре Малдини, който тогава е треньор на младежката гарнитура на Италия до 21 години. Изиграва 12 мача, в които отбелязва 5 гола за 2 години. На 31 март 1988 година прави дебюта си за мъжкия тим на родината си. Включен е в отбора за олимпийските игри през 1988 година и участва в четири от мачовете. Първото му участие на Световно първенство е през 1990 година, където Италия е домакин и губи на полуфиналите от Аржентина след изпълнение на дузпи.

Първият гол на Малдини за националния отбор идва в мач №44, който е приятелска срещу между Италия и Мексико, спечелена от европейците с 2:0 на 20/01/1993 година.

По време на Световното първенство в САЩ, Паоло Малдини е с капитанската лента, а скуадрата губи от Бразилия финала след равенство в редовното време и продълженията и изпълнение на дузпи. Малдини е включен в идеалната единадесеторка на първенството, също както и баща му, Чезаре на Световното първенство през 1962. След елиминирането на Италия на шестнадесетина финалите на Световното първенство през 2002 година, Малдини слага край на своята кариера в националния отбор, след изиграни 126 мача, с което се превръща в играчът с най-много мачове за страната си. Той прекарва повече от половината от времето си в неговата 16-годишна кариера в националния тим като капитан, като носи лентата рекордните 74 пъти.