Пейнтбол

Пейнтбол е един от най-атрактивните отборни спортове, при които съперниците се стремят да се елиминират, чрез маркиране с капсули, съдържащи водоразтворима боя. Капсулите са с желатинова обвивка и биват изстрелвани от пейнтбол маркери (пистолети с въздух под налягане). Самите топчета са от нетоксичен, биоразградим полимер. От обикновена игра за забавление, пейнтболът се превърна в спорт, който привлича аматьори и професионалисти и по цял свят има различни турнири и лиги, включително и световни първенства. Много често този атрактивен спорт се използва и за обучение на военни и полиция. Практикува се както в зали, така и на открити полета, в гори и планински местности. Теренът има изкуствени или естествени препятствия и места за прикриване, които са част от тактиката на играта. Видовете сценарии в пейнтбола могат да включват пленяване на флага на противниковия отбор, защитаване или атакуване на определена част от игралното поле, елиминиране на всички противникови играчи и много други. В зависимост от избраният вариант, един двубой може да продължи от няколко минути до няколко дни.

Правилата на двубоите могат да варират в различните държави и региони, но почти навсякъде е задължително носенето на защитна маска и облекло.

Екипировка и оборудване за пейнтбол

Научете повече на sport.framar.bg/оборудване-за-пейнтбол

Начин на игра

Потенциалът при игрите в пейнтбол на практика е неизчерпаем, поради разнообразието от правила и варианти. Основното правило е, че трябва да се достигне до определената цел, без играчът да бъде маркиран с боя. И тук има вариации, тъй като може да се счита за отстранен играч, който е дори леко докоснат от боята, без значение от мястото по тялото, но също така и да е задължително боята да бъде с определен размер. Улученият играч трябва да напусне полето, но в зависимост от уговорените правила, той може да бъде отстранен за постоянно или да се върне в игра след изтичане на определено време. Едни от най-популярните игри в пейнтболът са уудбол, при който се използва естественият горски терен и се играе на големи площи и спийдбол, където полето е съвсем малко и сблъсъкът между отборите приключва дори само в рамките на 10-20 секунди. Понякога се правят и възстановки на исторически битки, като най-голямото такова събитие е D-Day в Оклахома (САЩ), където се пресъздава десантът в Нормандия по време на Втората Световна Война.

Правила в пейнтбол

Срещите се надзирават от рефери, които гарантират спазването на правилата и безопасността на играчите. Задължителните правила, за които те съблюдават включват:

• Носене на маска – това правило не търпи възражения, като маската е задължителна за всички, които се намират в игралното поле. Дори и играчът да бъде маркиран с боя, той не трябва да си сваля маската, освен ако всички пистолети нямат предпазители или начин за сваляне на източника на газ, с което да се гарантира безопасното му носене. Препоръчително е да не се стреля в близост до маската на противника, тъй като има опасност пръските от боята да проникнат през вентилационните ? отвори и така има опасност от дразнене на очите.

• Минимално разстояние – всеки производител на капсули с боя поставя етикет, в който е оказано минималното разстояние, при което е позволено да се стреля. Това е така, защото обвивките на различните фирми са с различна твърдост и ударите от близо могат да причинят наранявания като синини, а понякога се стига и до по-тежки травми. Именно поради тези причини, във всяко състезание се определя минимално разстояние, при което противниците нямат право да стрелят един срещу друг. Обикновено то е 4,5 метра, но всичко зависи от използваното оборудване. Ако един състезател мине в тила на врага, но е на прекалено малка дистанция, той има право да го маркира с боя, която е останала по цевта на пистолета му.

• Зачитане на ударите – за попадение се счита солидното и с определен размер боядисване, без значение дали е някъде по тялото или по оборудването на състезателя. В някой от вариантите на пейнтбол, удари в краката и ръцете водят само до задължително забавяне на придвижването на играча, тъй като той се счита за ранен. В професионалните състезание обаче, всяко боядисване се счита за удар, дори и такива, които са в резултат от пръскане на боя от близко попаднала капсула (освен ако не е посочено обратното в регламента на конкретното състезание).

• Прекаляване – съдиите могат да накажат играч, който който след като е бил улучен е продължил да стреля и е уцелил свой противник. За прекаляване със стрелбата се счита и многократното уцелване на противников играч, при положение че и един маркер е достатъчен.

• Вилнеене – това е термин, който описва бързата стрелба в пейнтбола, тоест изстрелване на много капсули за кратко време. В професионалните състезания това е забранено, но в някой от видовете пейнтбол може за се използва, но в определени случаи.

• Забърсване – играчите могат да се опитат да мамят, като избършат боята от себе си и продължат да участват в играта. Ако бъдат хванати, те могат да бъдат отстранени от полето, когато става въпрос за непрофесионалните турнири. При професионалистите наказанията са по-сурови, като най-често се използва правилото 3 за 1, тоест отстраняват се нарушителя и двамата най-близо стоящи съотборници (при завладяване на флага на противника) или се налага наказателно време, в което той не може да участва в играта (в Хball).

• Забрана за физически контакт – състезателите имат право единствено да стрелят с оръжията си, но не и да се конфронтират с противниците си по-какъвто и да е друг начин. Всеки физически сблъсък се наказва от съдиите с отстраняване на всички замесени в него.