Уиндсърфинг

Уиндсърфинг е воден спорт, който съчетава сърфинга и ветроходството. За него се използва борд с дължина 2-3 метра и водоизместване от 60 до 250 литра, който се задвижва от вятъра, благодарение на платно, което е вградено в сърфа. Мачтата на това платно е свободно въртяща се, а платното може да бъде с площ от 2,5 до 12 квадратни метра, в зависимост от условията и уменията на сърфистите.

Повечето свързват Нюман Дарби с възникването на уиндърфинга. Той изобретява първите прототипи през 1964 година, като те са били с квадратна форма на борда. От там произлизат и всичките недостатъци в управлението и маневрите.

Въпреки, че уиндсърфа прилича много на платноходка, той предлага изживяване, което е извън обхвата на всички останали ветроходни плавателни съдове. Уиндсърфистите могат да изпълняват скокове, превъртания във въздуха, бърза смяна на посоките и други елементи в свободен стил. С този тип сърф за пръв път се покоряват най-големите в света вълни, получаващи се около остров Мауи, което дава тласък на опитите това да се прави и с останалите видове сърфове.

В началото на уиндсърфингът се е гледало като на начин на живот и той не е имал състезателен характер. Днес дисциплините, в които се провеждат състезанията са Формула Уиндсърф, скоростно ветроходство, слалом, Супер Х и свободен стил. Те са изключително вълнуващи и красиви за наблюдение, като постоянно се измислят нови движения и трикове, които спират дъха на зрителите.

След 2000-та година, много от опитните уиндсърфисти преминаха към кайтсърфинга, което бе определено като „Преминаване към тъмната страна“ - асоциация повлияна от „Междузвездни войни“, заради прехвърлянето им към конкурентен спорт.

Обучение по уиндсърфинг

Да се научи карането на уиндсърф до ниво, при което не се пада постоянно, отнема доста време, особено в сравнение с другите екстремни спортове като сноубординг, фрийрайд, маунтинбординг, кайтсърфинг или планинско колоездене. Започва се с голям сърф с малко платно, за да не се развива голяма скорост (максималната е до 10 километра в час). Самата техника на задържането в изправено състояние с платно в ръцете е най-трудната задача, което в миналото се е явявало огромна пречка в разпространението на този спорт. Със създаването на големите бордове, които са широки между 80 и 100 сантиметра и имат водоизместимост 200 литра, за начинаещите стана много по-лесно да направят плавен преход към карането на уиндсърф.

В началото трябва да се развие баланс и стабилно ядро, както и няколко начални техники, преди да се качите на борда. Това е все едно да карате колело, мускулите реагират спонтанно на промените. Ето и първите стъпки:

• Заставане на борда, балансиране на теглото и държане на платното;

• Накланяне на платното напред и назад така, че да се улови посоката на вятъра;

• Научаване как се правят корекции на налягането в платното, като в същото време се противодейства на това налягане чрез навеждане на тялото назад, като горната част на тялото излиза извън борда.

Веднъж овладял тези основни техники, човек за цял живот може да се любува на летенето върху водата. Този спорт дава възможност за практикуване дори от много възрастни хора, като опасността от травми е доста по-ниска в сравнение с много от останалите спортове, които са свързани със скорост и височина.

Още по темата:

• Кайтсърфинг
• Сърфиране
• Флоубординг