Сърфиране

Сърфирането е воден спорт, при който сърфистите се плъзгат по повърхността на вълните, стъпили върху дъска, наречена сърф. Вълните, които са подходящи за сърфиране обикновено се зараждат в океаните, но заради ентусиастите се правят и изкуствени водни басейни, където вълните се генерират от машини. Рекордът, който е записан в Книгата на Гинес за най-високата вълна, по която някога е било сърфирано е почти 24 метра, като това постижение е документирано от телевизия ESPN, но сред сърфистите се знае, че истинския рекорд е над 30-метрова вълна. Само четирима човека са били свидетели на това постижение на сърфист от САЩ, който прави две спускания по вълни с такива размери, като вторият път той губи живота си, след като вълната го удря в скалите.

Произход на сърфирането

Още от векове, този спорт е бил част от полинезийската култура. За пръв път европейците се запознават с изкуството на плъзгането по вълните през 1767 година, когато изследователя Самюъл Уолис посещава Таити. След него, лейтенант Джеймс Кинг, който е част от екипажа на капитан Джеймс Кук описва изкуството на сърфирането.

Джордж Фрийд е смятан за „бащата на модерното сърфиране“, като той пръв започва да кара сърф изправен върху дъската. До този момент, каращите са били легнали по корем или застанали на колене.

През 1907 година, барон Хенри Хънтингтън пренася изкуството за каране на сърф в Калифорния, след като е впечатлен от хавайските сърфисти. Първоначалната му идея е да се привлекат повече туристи в Редондо бийч, тъй като той инвестира значителна сума в недвижими имоти там. Наема Джордж Фрийд да демонстрира сърфирането пред местните младежи и пред посетителите. Така, много бързо карането на сърф става популярен спорт и начин на забавление в САЩ. Фрийд намалява самия сърф, който до този момент е дълъг 4,9 метра, като го прави точно наполовина, за да може да бъде управляван по-лесно.

Най-добрите вълни за сърфиране

Те се получават, когато се получи вятър в океаните далеч от брега. Размерът на вълната се определя от силата и дължината на въздушното течение. Най-добрите вълни се получават край крайбрежията, където минават системи от ниско атмосферно налягане. Ветровете, които идват откъм сушата удрят вълните в предната им част и така се получава вълновата тръба, която е любима на сърфистите. Добрите вълни не се получават само на едно място през цялата година, а се местят в зависимост от въздушните течения. Това кара професионалните спортисти да пътуват от бряг на бряг, за да следват перфектната вълна.

Вълнова интензивност

Геометрията на вълновата тръба може да бъде представена като съотношение между дължина и ширина. Идеалното цилиндрично завихряне има съотношение 1:1, а класическата бадемовидна форма на тръбата е по-скоро 3:1. Когато широчината на вълновата тръба е по-широка, отколкото висока, тогава тя е известна като квадрат.

Скоростта на вълновата тръба се определя от ъгъла на повърхността на водата, по която се плъзгат сърфистите. Тя се счита за бърза, когато ъгъла е 30°, за средна – 45° и за бърза при 60°.

Маневрите при сърфирането

Сърфирането започва, когато сърфистът започне да гребе към брега легнал върху дъската, като целта му е да изравни своята скорост с тази на вълната. След като това стане, той се изправя и започва да се плъзга по повърхността на водата. Основната идея е да се позиционира сърфа така, че носът му да се изравни с пяната на вълната. Чест проблем при начинаещите сърфисти е неспособността им да уловят точно тази точка на пречупване.

Напредналите в този спорт могат да карат сърфа със сиг-загообразни движения, да скачат над вълната и после отново да се връщат върху нея. Като най-сложна се определя маневрата във тръбата на вълните и само най-опитните сърфисти си позволяват да влизат в нея. Тогава, гребенът на вълната пада пред самата нея и сърфиста сякаш изчезва. Колкото по-дълго един състезател се задържи във вълновата тръба, толкова неговата оценка е по-висока.

Най-известните дестинации за сърфиране са заливът Аругам в Потувил (Шри Ланка), плажът с камбаните във Виктория (Австралия), южноафриканският залив Джефрис, Ла Либертад в Ел Салвадор, плъжът Маверикс в Калифорния, рифът Пайплайн в Оаху (Хавай), Чо-по (Таити), плажът Цитадела (Мексико), Коста да Капарика (най-големият европейски плаж, намиращ се в Португалия), Супертубос (отново в Португалия).

Сърфиране

Сърфирането е воден спорт, при който сърфистите се плъзгат по повърхността на вълните, стъпили върху дъска, наречена сърф. Вълните, които са подходящи за сърфиране обикновено се зараждат в океаните, но заради ентусиастите се правят и изкуствени водни басейни, където вълните се генерират от машини. Рекордът, който е записан в Книгата на Гинес за най-високата вълна, по която някога е било сърфирано е почти 24 метра, като това постижение е документирано от телевизия ESPN, но сред сърфистите се знае, че истинския рекорд е над 30-метрова вълна. Само четирима човека са били свидетели на това постижение на сърфист от САЩ, който прави две спускания по вълни с такива размери, като вторият път той губи живота си, след като вълната го удря в скалите.

Произход на сърфирането

Още от векове, този спорт е бил част от полинезийската култура. За пръв път европейците се запознават с изкуството на плъзгането по вълните през 1767 година, когато изследователя Самюъл Уолис посещава Таити. След него, лейтенант Джеймс Кинг, който е част от екипажа на капитан Джеймс Кук описва изкуството на сърфирането.

Джордж Фрийд е смятан за „бащата на модерното сърфиране“, като той пръв започва да кара сърф изправен върху дъската. До този момент, каращите са били легнали по корем или застанали на колене.

През 1907 година, барон Хенри Хънтингтън пренася изкуството за каране на сърф в Калифорния, след като е впечатлен от хавайските сърфисти. Първоначалната му идея е да се привлекат повече туристи в Редондо бийч, тъй като той инвестира значителна сума в недвижими имоти там. Наема Джордж Фрийд да демонстрира сърфирането пред местните младежи и пред посетителите. Така, много бързо карането на сърф става популярен спорт и начин на забавление в САЩ. Фрийд намалява самия сърф, който до този момент е дълъг 4,9 метра, като го прави точно наполовина, за да може да бъде управляван по-лесно.

Най-добрите вълни за сърфиране

Те се получават, когато се получи вятър в океаните далеч от брега. Размерът на вълната се определя от силата и дължината на въздушното течение. Най-добрите вълни се получават край крайбрежията, където минават системи от ниско атмосферно налягане. Ветровете, които идват откъм сушата удрят вълните в предната им част и така се получава вълновата тръба, която е любима на сърфистите. Добрите вълни не се получават само на едно място през цялата година, а се местят в зависимост от въздушните течения. Това кара професионалните спортисти да пътуват от бряг на бряг, за да следват перфектната вълна.

Вълнова интензивност

Геометрията на вълновата тръба може да бъде представена като съотношение между дължина и ширина. Идеалното цилиндрично завихряне има съотношение 1:1, а класическата бадемовидна форма на тръбата е по-скоро 3:1. Когато широчината на вълновата тръба е по-широка, отколкото висока, тогава тя е известна като квадрат.

Скоростта на вълновата тръба се определя от ъгъла на повърхността на водата, по която се плъзгат сърфистите. Тя се счита за бърза, когато ъгъла е 30°, за средна – 45° и за бърза при 60°.

Маневрите при сърфирането

Сърфирането започва, когато сърфистът започне да гребе към брега легнал върху дъската, като целта му е да изравни своята скорост с тази на вълната. След като това стане, той се изправя и започва да се плъзга по повърхността на водата. Основната идея е да се позиционира сърфа така, че носът му да се изравни с пяната на вълната. Чест проблем при начинаещите сърфисти е неспособността им да уловят точно тази точка на пречупване.

Напредналите в този спорт могат да карат сърфа със сиг-загообразни движения, да скачат над вълната и после отново да се връщат върху нея. Като най-сложна се определя маневрата във тръбата на вълните и само най-опитните сърфисти си позволяват да влизат в нея. Тогава, гребенът на вълната пада пред самата нея и сърфиста сякаш изчезва. Колкото по-дълго един състезател се задържи във вълновата тръба, толкова неговата оценка е по-висока.

Най-известните дестинации за сърфиране са заливът Аругам в Потувил (Шри Ланка), плажът с камбаните във Виктория (Австралия), южноафриканският залив Джефрис, Ла Либертад в Ел Салвадор, плъжът Маверикс в Калифорния, рифът Пайплайн в Оаху (Хавай), Чо-по (Таити), плажът Цитадела (Мексико), Коста да Капарика (най-големият европейски плаж, намиращ се в Португалия), Супертубос (отново в Португалия).

Сърфиране

Сърфирането е воден спорт, при който сърфистите се плъзгат по повърхността на вълните, стъпили върху дъска, наречена сърф. Вълните, които са подходящи за сърфиране обикновено се зараждат в океаните, но заради ентусиастите се правят и изкуствени водни басейни, където вълните се генерират от машини. Рекордът, който е записан в Книгата на Гинес за най-високата вълна, по която някога е било сърфирано е почти 24 метра, като това постижение е документирано от телевизия ESPN, но сред сърфистите се знае, че истинския рекорд е над 30-метрова вълна. Само четирима човека са били свидетели на това постижение на сърфист от САЩ, който прави две спускания по вълни с такива размери, като вторият път той губи живота си, след като вълната го удря в скалите.

Произход на сърфирането

Още от векове, този спорт е бил част от полинезийската култура. За пръв път европейците се запознават с изкуството на плъзгането по вълните през 1767 година, когато изследователя Самюъл Уолис посещава Таити. След него, лейтенант Джеймс Кинг, който е част от екипажа на капитан Джеймс Кук описва изкуството на сърфирането.

Джордж Фрийд е смятан за „бащата на модерното сърфиране“, като той пръв започва да кара сърф изправен върху дъската. До този момент, каращите са били легнали по корем или застанали на колене.

През 1907 година, барон Хенри Хънтингтън пренася изкуството за каране на сърф в Калифорния, след като е впечатлен от хавайските сърфисти. Първоначалната му идея е да се привлекат повече туристи в Редондо бийч, тъй като той инвестира значителна сума в недвижими имоти там. Наема Джордж Фрийд да демонстрира сърфирането пред местните младежи и пред посетителите. Така, много бързо карането на сърф става популярен спорт и начин на забавление в САЩ. Фрийд намалява самия сърф, който до този момент е дълъг 4,9 метра, като го прави точно наполовина, за да може да бъде управляван по-лесно.

Най-добрите вълни за сърфиране

Те се получават, когато се получи вятър в океаните далеч от брега. Размерът на вълната се определя от силата и дължината на въздушното течение. Най-добрите вълни се получават край крайбрежията, където минават системи от ниско атмосферно налягане. Ветровете, които идват откъм сушата удрят вълните в предната им част и така се получава вълновата тръба, която е любима на сърфистите. Добрите вълни не се получават само на едно място през цялата година, а се местят в зависимост от въздушните течения. Това кара професионалните спортисти да пътуват от бряг на бряг, за да следват перфектната вълна.

Вълнова интензивност

Геометрията на вълновата тръба може да бъде представена като съотношение между дължина и ширина. Идеалното цилиндрично завихряне има съотношение 1:1, а класическата бадемовидна форма на тръбата е по-скоро 3:1. Когато широчината на вълновата тръба е по-широка, отколкото висока, тогава тя е известна като квадрат.

Скоростта на вълновата тръба се определя от ъгъла на повърхността на водата, по която се плъзгат сърфистите. Тя се счита за бърза, когато ъгъла е 30°, за средна – 45° и за бърза при 60°.

Маневрите при сърфирането

Сърфирането започва, когато сърфистът започне да гребе към брега легнал върху дъската, като целта му е да изравни своята скорост с тази на вълната. След като това стане, той се изправя и започва да се плъзга по повърхността на водата. Основната идея е да се позиционира сърфа така, че носът му да се изравни с пяната на вълната. Чест проблем при начинаещите сърфисти е неспособността им да уловят точно тази точка на пречупване.

Напредналите в този спорт могат да карат сърфа със сиг-загообразни движения, да скачат над вълната и после отново да се връщат върху нея. Като най-сложна се определя маневрата във тръбата на вълните и само най-опитните сърфисти си позволяват да влизат в нея. Тогава, гребенът на вълната пада пред самата нея и сърфиста сякаш изчезва. Колкото по-дълго един състезател се задържи във вълновата тръба, толкова неговата оценка е по-висока.

Най-известните дестинации за сърфиране са заливът Аругам в Потувил (Шри Ланка), плажът с камбаните във Виктория (Австралия), южноафриканският залив Джефрис, Ла Либертад в Ел Салвадор, плъжът Маверикс в Калифорния, рифът Пайплайн в Оаху (Хавай), Чо-по (Таити), плажът Цитадела (Мексико), Коста да Капарика (най-големият европейски плаж, намиращ се в Португалия), Супертубос (отново в Португалия).