Борусия Дортмунд

Борусия Дортмунд е немски професионален футболен отбор със седалище в Дортмунд, Северен Рейн-Вестфалия. Жълто-черните са третият най-голям клуб по брой на официалните привърженици и един от най-успешните немски клубове.

Борусия е основан през 1909 година и в своята история има спечелени 8 шампионски титли, 3 Купи на Германия, 4 Суперкупи, а по веднъж Шампионска Лига, Купа на УЕФА, Купа на Носителите на Купи и Междуконтиненталната купа. Победата им във финала на КНК през 1966 година ги прави първият немски клуб, който печели европейски трофей.

От 1974 година, Борусия Дортмунд играе домакинските си мачове на Вестфаленщадион (днес Сигнал Идуна Парк), като това е най-големият германски стадион. Южната трибуна е най-голямата в Европа, със своите 25000 места. Тимът се радва на най-голямата в света средна посещаемост на своите мачове, като почти винаги стадионът е пълен (всяка година има минимум 50000 закупени абонаментни карти). Един от най-дългогодишният съперник на клуба е Шалке, който е също от Рурската област, а за Класическо дерби в Германия се говори, когато Борусия се изправя срещу Баварския колос, Байерн Мюнхен. По отношение на приходите и стойността на клуба, жълто-черните се нареждат на второ място в Бундеслигата и на 11 в света.

Основаването и ранните години на Борусия Дортмунд

Клубът е основан на 19 декември 1909 година от група млади мъже, които не желаят да играят в спонсорираният от местната църква отбор и под строгият поглед на енорийските свещеници. Тези мъже са Франц и Пол Браун, Хенри Клив, Ханс Дебест, Пол Дзиндзел, Джулиус и Вилхелм Якоби, Ханс Кан, Густав Мюлер, Франц Рис, Фриц Шулте, Ханс Зиболд, Агуст Тонесман, Хайнрих и Роберт Унгер, Фриц Вебер и Франц Венд. Името Борусия идва от латинското наименование на Прусия, но основателите всъщност кръщават тима на любимата си бира Борусия, произвеждана в пивоварна край Дортмунд. Първите екипи на отбора са синьо и бяло райе, червен пояс и черни гащета, но от 1913 година сменят екипировката с жълто-черното райе, с което са познати и днес.

През следващите десетилетия тимът не може да се похвали с големи успехи, а през 1929 година е на ръба на фалита, след като са привлечени професионални играчи, заради което дълговете на ръководството започват да придобиват застрашителни размери. Все пак банкрутът е избегнат, след като един от местните привърженици на Борусия Дортмунд покрива задълженията.

30-те години на века са известни с възходът на Третия райх, който преструктурира всички спортни организации в страната, за да отговарят на целите на режима. Президентът на Борусия е сменен, тъй като той отказва да се присъедини към нацистката партия, а някой от членовете на управата са били екзекутирани, тъй като в офисите на клуба са печатали антифашистки брошури. Въпреки напрегнатата обстановка, клубът има успехи в новосъздадената Гаулига Вестфален, но привържениците ще трябва да изчакат края на Втората Световна Война, за да видят истинския пробив на любимия си отбор. В тези години започва да се сформира голямото съперничество между Борусия и Шалке 04 от Гелзенкирхен. След края на войната, тимът се опитва да се дистанцира с нацисткото минало, когато Германия е окупирана от Съюзниците.

Дебютът на тима от Дортмунд в националната лига е през 1949 година, като в първият си мач той губи с 2:3 ОТ Манхайм.

Първите трофеи

Между 1946 и 1963 година, жълто-черните играят в Оберлига Запад, която се явява най-високото ниво в Германия в до края на 50-те години. Първата титла на Борусия Дортмунд е през 1956 година, а на следващата година тя е дублирана. След тези успехи, трима от играчите спомогнали за този успех се превръщат в легенди. Те са запомнящи се и поради факта, че имат еднакви имена – Алфред (Прайслер, Келбаса и Нипикло). През 1963 година, Борусия печели последното първенство, преди появата на Бундеслигата, осигурявайки си трета национална титла.

Влизането в Бундеслигата

В новосформираната Бундеслига влизат 16 отбора, като първенството започва през месец август 1963 година. Борусия е един от тези тимове, тъй като е спечелил първенството през изминалия сезон. Вторият в класирането, Кьолн също получава по право своето място във висшия ешелон. Новият сезон започва с гол в първата минута на футболистът на дортмундци, Фридхелм Коницка, като така името на клуба се записва в историята на Бундеслигата. Въпреки този гол обаче, Борусия губят от Вердер Бремен с 2:3.

Следващите години са успешни за Прусаците, като през 1965 година те печелят първия си Покал (Купата на Германия), а още следващата година е спечелена и КНК, като във финала е победен с 2:1 Ливърпул. Головете за германците отбелязват Зигфрид Хелд и Райнхард Либуда в продълженията. През същата тази 1966 година, Борусия Дортмунд започва да се приготвя за празнуване и на шампионската титла в Германия след като имат голям аванс пред втория в класирането, но в последните 5 кръга, жълто-черните губят 4 мача и завършват втори, на една точка от Мюнхен 1860. По ирония на съдбата, най-голяма заслуга за успеха на тима от Мюнхен има Коницка (играчът отбелязал първият гол за Борусия Дортмунд в Бундеслигата), който е продаден няколко месеца по-рано.

70-те години на века са били много лоши за Прусаците, като те имат финансови проблеми и през 1972 години изпадат от Бундеслигата. През 1974 година обаче, тимът се сдобива с красивото съоръжение Вестфаленщадион, кръстен на регион Вестфалия, където се намира Дортмунд. Две години по-късно, тимът се завръща в Бундеслигата, но финансовите проблеми продължават да са огромно бреме за ръководството и играчите и през 80-те години. През 1986 година Борусия едва не изпада отново във Втора Бундеслига, но печели решителните плейофи срещу Фортуна Кьолн, след като в редовния сезон завършва на 16-то място. Първата искрица на надеждата за феновете е спечеленият Покал през 1989 година, след победа над Вердер Бремен с 4:1. Това е първият трофей на тима под ръководството на Хорст Кьопел, а след това в Дортмунд идва и Суперкупата на Германия, след успех с 4:3 над Байерн Мюнхен.

Златното десетилетие на 90-те

През 1991 година, Борусия завършва на 10-то място в първенството, което коства поста на Хорст Кьопел като мениджър. Негово място е заето от Отмар Хицфелд, който извежда тима до второто място през следващата година, а до последно е имало шанс, Прусаците да станат шампиони, но условието е било Щутгард да не спечелят последния си двубой. През 1993 година, Борусия Дортмунд завършва четвърти в Германия, а в Купата на УЕФА достига до елиминационната фаза, където е отстранен от Ювентус, с общ резултат от двете срещи 1:6. Въпреки това обаче, германците получават 25 милиона марки от наградния фонд на турнира, което им позволява да закупят нужните им играчи и да постигнат много успехи през следващите години.

Под вещото ръководство на капитанът Матиас Замер, който е Европейски футболист на годината за 1996 година, Борусия печели титлите през 1995 и 1996 година, а също и Суперкупата на страната, побеждавайки съответно Мюнхенгладбах и Казерслаутерн.

През сезон 1996-97, тимът достига до първият си финал на Шампионската Лига. Това е една незабравима вечер на Олимпиащадион в Мюнхен, където германците са чакани от шампиона от предната година Ювентус. Черно-жълтите повеждат с гол на Карл-Хайнц Ридле, който шутира под вратаря на италианците Анжело Перуци, след центриране на Пол Ламбърт. Ридле след това отправя и още два опасни удара с глава след центрирания от корнер, единият от които е превърнат в гол. През второто полувреме, Алесандро Дел Пиеро връща един гол и всички очакват силен натиск от шампионите. Тогава, треньорът решава да пусне в игра 20-годишния местен талант Ларс Рикен. Младокът престоява само 16 секунди на терена, когато е изведен с прецизен пас от Андреас Мьолер и прехвърля Перуци за 3:1, при първото си докосване на топката. Зинедин Зидан не успява да покаже своите способности, тъй като е зорко пазен от Пол Ламбърт и в крайна сметка Борусия Дортмунд печели финала. След това германците играят с Крузейро за Световната клубна купа и я печелят след 2:0. Така те стават вторият немски отбор, който печели Междуконтиненталната битка, след Байерн Мюнхен през 1976 година.

Борусия Дортмунд през 21-ви век

В началото на хилядолетието, Борусия става първият и засега единствен публично търгуван на борсата германски отбор. През 2002 година, тимът спечели третата си титла на Бундеслигата, като тя дойде след забележителна серия от победи в края на сезона, с която в последния кръг на сезона бе изпреварен фаворита Бейер Левъркузен. Така, Мениджърът Матиас Замер се превърна в първия човек в историята на Борусия Дортмунд, който печели Сребърната салатиера като играч и като треньор. През същата година, тимът загуби финала за Купата на УЕФА от холандския Фейенорд.

След този мач съдбата обръща гръб на жълто-черните в продължение на няколко години. Лошото финансово управление на тима го довежда до тежко финансово състояние и много дългове. Ситуацията се усложнява, след като Борусия не успява да се класира за групите на Шампионска Лига, отпадайки в предварителните кръгове от белгийския Брюж. През 2003 година, Байерн Мюнхен дава заем на тима от Дортмунд в размер на 2 000 000 евро, за да бъдат покрити заплатите на играчите за няколко месеца. Борусия отново застава на ръба на фалита през 2005 година, когато акциите на клуба се сриват с 80% на Франкфуртската Фондова Борса. За да се справи с кризата, ръководството намалява заплатите на играчите с 20%.

Клубът е бил и на път да загуби своя стадион, но този проблем е решен, като финансовия конгломерат Сигнал Идуна Груп купува правото за преименуване на съоръжението и до 2016 година, то ще се нарича Сигнал Идуна Парк.

Борусия започва много лошо сезон 2005-2006, но все пак в края успява да завърши на седмо място. Получава покана да участва в Купата на УЕФА заради своя феърплей. Тимът отново излиза на печалба, основно заради продажбата на Давид Одонкор на Бетис Севиля и на Томаш Росицки на Арсенал.

През следващият сезон, тимът неочаквано е на път да изпадне от Бундеслигата, което не се е случвало повече от 20 години. Сменени са трима треньори, а Томас Дол успява да спаси жълто-черните, след като ги изкарва на една точка над чертата с изпадащи тимове. В края на сезона, Кристоф Метцелдер напуска тима със свободен трансфер.

Сезон 2007-2008 почти не се различава от предходния, като Борусия губят много от мачовете си, дори от някой от най-малките отбори в Бундеслигата. Все пак Прусаците достигат до финала за Купата на Германия, но го губят от Байерн Мюнхен с 1:2. Все пак този финал дава право на тима да играе в Лига Европа, тъй като Байерн, който трябва да заеме мястото, вече се е класирал за Шампионска Лига. На 19 май 2008 година, Томас Дол подава своята оставка и мястото му е заето от Юген Клоп.

Завръщане на пътя на успехите

През сезон 2009-10, Борусия се класира на пето място в Бундеслигата и получава правото да играе в Лига Европа. Тимът дори се бори и за влизане в четворката, където щеше да има право да играе в Шампионска Лига, но не успява да победи осмия в класирането Волфсбург и четиринадесетия Фрайбург. Въпреки това, Борусия започва да демонстрира нов характер и страст за игра, под ръководството на един от най-успешните и иновативни треньори в германския футбол.

Сезон 2010-11 започва много по-добре от предходния, като съставът вече доста подмладен и се залага на доста скоростни футболисти. Тимът завършва като есенен шампион. На 30 април 2011 година, Борусия побеждава Нюрнберг с 2:0, вторият в класирането Байер Левъркузен губи, което дава аванс от 7 точки на върха за Прусаците. В крайна сметка се стига до седмата титла за жълто-черните (с което се изравнява постижението на вечните врагове от Шалке 04) и гарантира мястото им в групите на Шампионска Лига.

Една година по-късно, Дортмунд правят успешна защита на своята титла с рекорден брой точки в един сезон на Бундеслигата – 81. Осмата титла на клуба го поставя на трето място по брой спечелени трофеи в Германия и дава право на играчите да носят 2 звезди над емблемата си. Някой от футболистите помогнали това да се случи са Лукас Бариос, Марио Гьотце, Матс Хумелс, Невен Суботич, Роберт Левандовски, Лукас Пишчек, Шинджи Кагава, Иван Перишич, Якуб Блажчиковски, Кевин Гроскройц и Илкай Гюндоган.

Върхът през сезона са двете победи в първенството срещу Байерн Мюнхен и спечеления Покал с резултат 5:2, тоново срещу същия съперник. Борусия се присъединява към четворката, която е правила дубъл в Германия, заедно с Байерн, Кьолн и Вердер Бремен.

Жълто-черните завършват сезон 2012-13 на второ място след баварците, след което играе за поредна година в Шампионска Лига. Достигат до своя втори финал в най-комерсиалния турнир, но на Уембли губят с 2:1 от Байерн Мюнхен. Отмъщават си, печелейки Суперкупата на Германия с 4:2, отново срещу същия съперник.

Името на Борусия Дортмунд е свързано с редица рекорди

• Футболистът с най-много изиграни мачове е Михаел Цорг – 463

• С най-много голове е Алфред Прайслер – 168

• Най-младият играч, дебютирал за клуба е Нури Шахин (17 години 335 дни)

• Борусия Дортмунд регистрира най-голямата загуба в Бундеслигата, падайки с 12:0 от Борусия Мьонхенгладбах през 1978 година

• Играчи на Борусия получават 5 червени картона в среща с Динамо Дрезден през 1993 година.

• Борусия Дортмунд побеждават Легия Варшава с 8-4 в най-резултатния мач в Шампионска Лига, като се случва в сезон 2016-17
• Тимът е най-резултатния в груповата фаза на ШЛ, отбелязвайки 21 гола в сезон 2016-17
• Първият гол в Бундеслигата за дортмундци е дело на Фридхелм Конецка срещу Вердер Бремен
• Пиер-Емерик Обамеянг е едва вторият играч (другия е Клаус Алофс), който отбелязва голове в 10 поредни мача от Бундеслигата. Той е и единственият, който се разписва в противниковите врати във всеки от първите 8 кръга от първенството на Германия.