Земно гмуркане

от 02 сеп 2014г.

Земно гмуркане е ритуален спорт, който се практикува от мъжете от Вануату. Това е предшественикът на бънджи скоковете, при който мъже скачат от високи от 10 до 30 метра дървени кули, увити с лиани или лози около глезените. По-интересното е, че всичко се прави без никакво оборудване за безопасност. Традицията се е превърнала в туристическа атракция, като според Рекордите на Гинес, усещането за земното притегляне е най-силно именно при тези скокове.

Произход

Началото на земното гмуркане е описана в една легенда за жена на име Тамали, чийто мъж бил ненаситен в леглото. Неиздържащата постоянният сексуален тормоз съпруга решила да избяга в гората, но съпругът я последвал. Тя се качила на едно дърво и той също. Тогава тя се завързала за краката с една лиана и скочила, но той не видял завързването и скочил директно от дървото, което довело до смъртта му. Мъжете от неговото племе започнали да изпълняват земното гмуркане, като са искали да покажат, че никога повече няма да бъдат измамени от жените си.

Днес, местните жители считат, че скоковете могат да подобрят здравето и силата на гмуркачите. Вярва се, че успешният скок може да премахне болестите и физическите проблеми, свързани с влажния сезон. Освен това, скачането се счита за израз на мъжественост и смелост, които са условията за превръщането на момчетата в мъже. Ритуалът се спазва всяка година по време на прибирането на реколтата от картофи, като някои вярват, че на земното гмуркане се дължи и добрият добив.

Подготовка за скоковете

Изборът на периодът за провеждането на земното гмуркане не е избран случайно, тъй като строежът на кулата е добре да се направи в сухия сезон, а и лианите имат най-добра еластичност по това време. При подготовката за нагол (земното гмуркане на езика Са), мъжете започват да живеят отделно от жените си, а самите представителки на нежния пол нямат правото да се доближават до кулата за скоковете (за да не се стигне до историята с Тамали, която да доведе до смъртта на някой от гмуркачите. Освен това, мъжете не трябва да носят никакви талисмани по време на гмуркането.

Строителството на кулата отнема между две и пет седмици, като за нейното изграждане се ангажират между 20 и 30 мъже. Те отсичат необходимият брой дървета за кулата, след което обработват почвата, за да я омекотят, като в същото време премахват всички камъни от нея. Дърветата не се оставят да съхнат, за да бъдат по здрави, тъй като във влажният климат има опасност от гниене. Първата платформа е на 10 метра от земята, а най-високата може да бъде на 20 и дори 30 метра. По време на скока, кулата леко се наклонява напред, като при връщането си в нормално положение абсорбира част от силата на падане.

Лианите се избират от старейшините и трябва да са достатъчно здрави, за да издържат теглото на скачащият, а също така гъвкави, еластични и сочни, за да са достатъчно безопасни. Краищата на лианите се разцепват, за да могат да се завършат около глезените на скачащите. Ако лозите са твърде дълги, това може да доведе до удар на „гмуркачът“ в земята, а ако са прекалено къси, това води до сблъсък с кулата.

Едно от любопитните неща в този екстремен спорт е, че преди да скочат, мъжете трябва да изчистят всички свои задължения и неуредени спорове, в случай че се стигне до фатален изход. В нощта преди самият скок, гмуркачите спят в основата на кулата, за да се предпазят от злите духове.

Ритуалът

Въпреки, че повечето от жителите на Вануату са християни, те все още се придържат към древните вярвания. Преди зазоряване в деня на церемонията, мъжете се подлагат на ритуално измиване, намазват се с кокосово масло и украсяват телата си. На вратовете си носят огърлица от глиги на диво прасе, а неизменна част от облеклото им е традиционната препаска, наричана намбас. Жените, които нямат право да се включват в земното гмуркане, са облечени с традиционни поли от трева, а гърдите им са голи. Те танцуват, за да окуражат мъжете в опасния скок.

Платформите са на няколко различни височини, като само най-опитните гмуркачи скачат от най-горната. Ритуалът започва с начинаещите скачачи от най-ниската платформа. Самият отскачане трябва да бъде високо, а при приземяването трябва да се докосне земята.

Земните гмуркачи кръстосват ръце пред тялото си, за да ги предпазят от травми. Главата се прибира към раменете, за да може с тях да се докосне земята. Сами се досещате, че така се рискува да се получат счупване на врата или мозъчно сътресение. По време на скока се достига скорост от около 72 километра в час и затова още при приземяването на гмуркача, веднага група хора отиват да се погрижат за него.

За момчетата, земното гмуркане е ритуал за преминаване към мъжествеността. След скока, майката на даденото момче изхвърля любимата му детска играчка, демонстрирайки по този начин, че той вече се е превърнал в мъж.

Още по темата: