Силат

от 12 март 2015г.

Силат е обединяващ термин за бойните изкуства в Югоизточна Азия, включващ хиляди различни техники, които обаче са фокусирани върху ударите с ръце и крака, ключовете на ставите, хвърлянията и работата с хладни оръжия. Понякога този термин е познат и „пенчак силат“.

Възникване

Бойните изкуства в района на Индонезия възникват като част от ловните методи и военното обучение на местните жители в региона. Днешните потомци на тези ловци все още изпълняват древния танц на войната, който се счита за предшественик на свободния стил в силат. Данните показват, че силат е бил повлиян от китайските и от индийските бойни изкуства.

Съществуват и легенди за създаването на силат, като специфичен стил. Една жена, която е била малтретирана от мъжа си, започва да наблюдава животни, които се бият помежду си и на тази база тя започва да се самообучава, за да успее да се защити. Впоследствие различните форми са силат са развити от будисткия монах Бодхидхарма. Така, това бойно изкуство освен за самозащита, започва да се използва и като метод за духовно обучение.

Обучение

Поздрав

Практикуващите силат започват и приключват с поздрав всяка тренировка или спаринг към своя учител, партньор и зрителите. Практическата цел на поздрава е да се постигне правилно състояние на духа и на ума, за обучението или за битката. Изпълнява се, като дланите се притискат една към друга на нивото на гърдите. Това представлява балансът на две противоположни сили, като светлината и тъмнината, доброто и злото и т.н.

Бойна позиция

Всеки стил на силат има няколко бойни позиции, като тяхната цел е да се запази стабилна позиция при всяко движение. Началната позиция е основа на придвижването, на ударите и като цяло за прилагането на всички бойни техники. Що се отнася до силат, тя се нарича кекуда и буквално би могло да се преведе като яздене на кон. В действителност, това не е случайно, тъй като бойците наистина застават така, сякаш наистина седнали върху кон.

Форми

Формите или наречени джурус са серия от предварително тренирани движения, като тяхната цел е физическа подготовка и демонстрация на техниката на силат. Освен солови форми, съществуват и отборни, като хореографията понякога показва действията на един боец срещу група противници.

Формите са и начин за обучение на начинаещите, като тук се тренират и защитни движения, за предпазване от агресивен нападател.

Оръжия, използвани в силат

Заедно с човешкото тяло, в силат се използва и голямо разнообразие от оръжия. Преди създаването на огнестрелните оръжия, на техниките с хладните такива се е гледало като на много по-ефективни от тези само с използването на частите на човешкото тяло. Дори и днес, много от майсторите считат, че обучението на трениращите е непълно без овладяването на техниките с оръжия. Най-често за тях се използват крис (кама), мачете (дълъг и горния край широк нож, обикновено използван за проправяне на просеки през джунглите), тонгкат (бастун) и дори саронг (парео). Камата притежава легендарен статус в индо-малайската култура и е основна за повечето системи на силат, въпреки че понякога се предпочитат и бойните тояги, заради универсалността им. Традиционно, в арсенала на силат присъстват и предмети, предназначени за битови нужди, като например флейтата (серулинг), въжето (тали), сърпът (сабит) и верига (рантаи).

Още по темата: