Спортно ходене

Спортно ходене е лекоатлетическо събитие провеждано на дълги дистанции. То се различава от състезанията с бягане по това, че единият крак задължително трябва да бъде в контакт със земята във всеки един момент. Поради тази причина дължината на крачките се намалява, но се постига такава скорост, която може да се сравнява с тази при бягането на 800 метра, с разликата че едно състезание тук продължава с часове. Дистанциите в олимпийските игри са 20 километра за мъже и жени, 50 километра само за мъже, а има и състезания, които са по 80,5 километра.

Правила

Има две правила, които управляват спортното ходене. Първото казва, че пръстите на задният крак не могат да се отлепят от земята, преди петата на предния крак да я е докоснала. Нарушаването на това правило е известно като „загуба на контакт“. Второто правило гласи, че опорният крак не може да се отлепя от земята, преди тялото да премина над точката на стъпване. Въпреки, че спортистите редовно губят контакт със земята, това се случва за няколко милисекунди и може да бъде видяно само при заснемане и пускане на бавен кадър, но не и от човешкото око. Правилникът гласи, че нарушение може да се отчете само и единствено, когато грешката се вижда с просто око от съдията.

Атлетите остават възможно най-близко до земята чрез специфично движение на ръцете, наподобяващо помпене. Ако раменете на атлета започнат да се повдигат нагоре, това е почти сигурен знак за загуба на контакт. Крачките са кратки и бързи, което дава необходимата скорост и намалява риска от загуба на контакт със земята. При състезанията на 20 километра, най-добрите състезатели по спортно ходене успяват за около 4-5 минути да изминат по 1 километър.

Дистанции при спортното ходене

Най-кратката дистанция при този спорт е била 3 километра на Летните олимпийски игри през 1920 година, докато най-дългата е 100. Най-голям престиж носи дистанцията от 80,5 километра, като рекордът при нея 7:23:50 часа, постигнат през 1972 година от израелеца Шаул Ладани в Ню Джърси, като той изуми света и свали считания за непреодолим рекорд постигнат през 1935 година. В модерните олимпийски игри дистанциите са 20 и 50 километра, като в по-дългата се състезават само мъже.

Съдийство

Съдиите са разположени на различни места по пистата, като те наблюдават постоянно състезателите. Ако трима съдии покажат червен картон на състезател за нарушаване на двете основни правила, тогава главният съдия показва червена палка на този състезател, което означава дисквалификация. Съдиите имат право да покажат табелки на даден състезател, с които заострят вниманието му върху това, че губи контакт или свива коленете си повече от разрешеното, но само по веднъж. Главният съдия няма право да показва табелките, неговата задача е единствено да следи монитора с показаните червени картони и да при натрупване на 3 картона да дисквалифицира дадения състезател.

Елиминациите не са рядко срещани, като най-известният случай е с Джейн Савил, която е дисквалифицирана малко преди достигането на финала, докато вече се вижда със златния олимпийски медал от Сидни 2000 и започва да прави по-големи крачки, губейки контакт. За да имат добра видимост съдиите, спортното ходене се провежда или на писта или на улица, като състезателите се въртят в един и същ периметър.