Муай Тай

Муай тай е национален боен спорт на Тайланд, който използва поразяващи техники за нокаутиране, както и различни хвърляния и клинчове. Подобен е на други индокитайски кикбокс системи като прадал сирей от Камбоджа, томой от Малайзия, ледуей от Бирма и муай лао от Лаос.

Думата „муай“ произлиза от санскрит и означава „свързани заедно“. Муай тай е известно като „изкуството/науката на осемте крайника“, тъй като позволява използването удари с ръце, крака, лакти и колене, с което контактните точки стават общо 8, а не като някой от по-регулираните бойни спортове, като например бокс – 2 (юмруците) или 4 (ръце и крака) в стиловете като кикбокс и савате. Практикуващите муай тай в Тайланд се наричат Муай Нак, а чуждите бойци Нак Муай Фаранг.

Основи на муай тай

Различни стилове бойни изкуства се широко практикуване отдавна в Югоизточна Азия, като се твърди, че те са с хилядолетна история.

В случая с муай тай, той произлиза от стария стил Муай Боран (древен бокс), който е използван от сиамските военни, след като са губили оръжията си в битката. От чисто военна техника, постепенно муай тай се превръща в спорт, който представлява изключително зрелище и привлича много хора по стадионите, спортните зали и пред малкия екран. В Тайланд, този боен спорт се превръща в неразделна част от тържествата, панаирите и фестивалите, където се организират турнири. В началото бойците са се били с голи ръце, но постепенно в спорта навлиза конопеното въже, което се навива по специален начин около ръцете, а също така се използва и като един вид гривна за едната ръка под мишницата.

Муай тай и развитието му през ХІХ век

Възкачването на крал Чулалонгкорн или наричан още Рама V на трона през 1868 година се превръща в началото на златната ера на муай тая и за Тайланд като цяло. Тъй като самият крал е силно привлечен от този боен спорт, той създава множество школи и въпреки, че страната не е била във война, муай тай се превръща в средство за физическа тренировка, самозащита, понижаване на стреса и лична реализация.

В самите школи се осигурява храна и подслон на трениращите, като те се превръщат в едно семейство. Между школите постоянно се организират турнири, които са наблюдавани лично от Рама V.

Модернизацията на муай тай

Спортът е бил прекалено брутален за разбиранията на чужденците и най-вече местните жители на Сиам наблюдават битките в началото на ХХ век. Затова, крал Рама VІІ решава да промени правилата. Построява се първата зала за бойни състезания в Суан Куларп през 1921 година и на ринга, освен бойците вече има и съдия. Конопените въжета са заменени с модерните боксови ръкавици (по време на тренировките и в мачовете срещу чужденци). Конопените въжета все още се използват в някой състезания, но те са забранени в официални мачове, тъй като има опасност от смъртни случаи. Муай тай става официалният термин на това бойно изкуство, докато Муай Боран се използва само като демонстрационна форма и има по-скоро художествени измерения.

С успехите си, муай тай се превръща в предпочитана техника в смесените бойни изкуства, като западните състезатели включват и мощните удари от бокса, поради което са обвинявани от сиамците, че разводняват това бойно изкуство от основите му.

Техники в муай тай

Почти при всеки удар в този спорт се използва движението на цялото тяло, като се завърта ханша при удар с крак, юмрук, коляно, лакът или при блок.

Удар с юмрук

Първоначално юмручните удари в муай тай са били доста ограничени, включващи крос и кроше (удара се е изпълнявал с длан). Взаимното обогатяване на бойните изкуства води до пълното използване на ударите с ръце, а именно прави удари, куки, крошета, ъперкъти, удари със завъртане на тялото и нанасяне с обратната страна на дланта и други. Боят може да се води в късата и в далечната дистанция, а когато се атакува, за разлика от много от другите бойни спортове, не се мисли много за защита, идеята е да се нанесат колкото се може повече ефективни удари срещу противника.

Удари с лакти

Този тип удари са забранени в почти всички други спортове, но не и тук. Те имат унищожителна сила и нанасят много сериозни поражения. Могат да се използват с хоризонтален замах, по диагонал, нагоре, надолу, с отскок напред и т.н. Може да се използва като довършващ удар или да се атакуват веждите на противника, които почти веднага се сцепват и кръвта пречи на виждането на боеца. Диагоналните удари са най-бързи, но и най-слаби. Ударите с лъкът могат да са единични или като завършваща серия след прав удар или кроше, когато разстоянието стане прекалено ниско за друг вид удар. Тази част от тялото може също така да се използва и като защита срещу прави или странични удари с коляно, срещу удари с крак в трупа или срещу крошета или ъперкъти в тялото.

Удари с крак

Най-често използваните удари са известни като Дип или познат на повечето като лоу кик (ритник в крака на противника) и Те Чан или раунд кик (удар в трупа). Техниката на изпълнение на вторият не е като при повечето бойни спортове, като карате или таекуон-до, а се завърта целия ханш, който води крака. Този удар го има приблизително същият и в киокошин, годжу, кожошо и кемпо.

Те Чан черпи силата си от въртеливото движение, като много от бойците включват и срещуположно засилване с ръцете за още по-голяма сила на удара. В класическия муай тай, този ритник използва пищяла на крака за контактна повърхност, тъй като в глезените има много фини костици и те са по-слаби, което създава предпоставка за нараняване на ставите.

Дип се използва за нанасяне на тежки контузии в краката на противника, водещи до затруднено придвижване и неспособност за продължаване на боя. Изпълняват се със страшна сила и са изключително болезнени. Особено опасни са, когато противника се е опитал да нанесе удар в трупа или в главата, тъй като засягат опорния крак и винаги се стига до падане.

По-рядко използвани удари са правите, като те служат повече за разконцентриране на вниманието на противника и за спирането му, когато е от типа „файтър“ и постоянно върви напред и атакува. В муай тай се използват и хай киковете, които са насочени в главата на другия боец, но най-често от тях се възползват по-опитните боксьори, тъй като бавно изпълнение може да доведе до контраатака с прав удар в главата и да се стигне до директен нокаут.

Удари с коляното в муай тай (Ти Као)

Те могат да бъдат изпълнени със завъртане на тялото и се удря противника от двете страни на трупа, могат също да са и прави, като трупа на другия боец е засегнат фронтално. По-атрактивни са ударите с коляно при отскок или така нареченото „Летящо коляно“. Най-често при него се засягат гърдите или главата на противника като в него има достатъчно мощ за получаване на моментален нокаут.

Колената се използват и при клинч между бойците, когато разстоянието е прекалено малко за удари с другите части на тялото, а ръцете са заети със задържането на противника. Ако единият съумее да наведе главата на другия при клинча, това може да му позволи да нанесе удар с коляно в лицето, който е изключително болезнено и може да се получи загуба на съзнание за получилия удара.

Защитни техники в муай тай

Те са категоризирани в шест групи, а именно:

Блок – използва се силно париране на удара на противника, с цел той да не достигне до желаната цел (например париране на правия удар с подлагане на ръкавицата, като ръката задължително трябва да бъде стегната в китката).

Отбиване на удара – леко париране на удари, с цел промяна на посоката им, за да пропуснат целта.

Избягване на удара – преместване на част от тялото от пътя на удара (например отклони с горната част на тялото – ескиваш). Така оставате достатъчно близо до противника и можете да направите контраатака.

Отскок – скача се назад или встрани, за да не достигне удара до тялото ви.

Прекъсване на атаката – прави се ответен удар, който достига до противника преди да е успял да насочи удара си. Обикновено се използва фронт кик, прав удар със задната ръка или лоу кик.

Изчакване – поема се ударът на другия боец и още преди да е прибрал ръката или крака си в начална позиция, се атакува опорния му крак или главата. Много ефективна техника, която използва дестабилизирането и често води до поваляне на земята.

Съществуват и други видове защити, но те са използвани само от най-добрите, като например париране на удара с насрещен удар, спиране на прав удар с ръка с лакът и контраатака, захващане на крака при страничен ритник, удар с лакът в коляното му с другата ръка, пускане на крака и в същото време завъртане и удар с лакът в главата и други.