Състезание по теглене с трактори

от 13 авг 2015г.

Теглене с трактори, известно също и като силово теглене, е много популярен моторен спорт в САЩ, Европа (особено в Холандия, Германия и Дания), Австралия и Бразилия. Целта на състезателите е да изтеглят със своите силно модифицирани трактори тежка шейна с широчина 10,5 метра и дължина 100,5 метра. Победител е този, който достигне най-далече от стартовата линия. Спортът е известен като най-силовият сред моторните спортове, заради машините, които са силно модифицирани и разполагат с по няколко двигателя.

Тракторите в отделните класове теглят шейна, която е в съответствие с тяхната мощност. Когато се достигне до края на 100-метровата писта, това е известно като „пълно изтегляне“. Когато два или повече трактора преминат през цялата писта, тогава на шейните се добавя допълнителна тежест и тези машини отново минават по трасето. Това се прави, докато един успее да изтегли тежестта най-далече.

Самите шейни са поставени върху ремарке, но през цялото време на движението те се местят от задната към предната част на ремаркето и в същото време са свързани със зъбна рейка, която създава постепенно все по-голямо съпротивление на въртене на колелата, което означава, че колкото по-напред се стига с трактора, толкова тежестта, която трябва да издърпа става по-голяма.

Най-мощните трактори са в европейският модифициран клас 4,5. Те разполагат с над 10000 конски сили.

История на състезанията с трактори

Преди създаването на трактора, фермерите обработват земята с животинска тяга и те непрекъснато са се хвалили със силата на своите животни. При възникнали спорове, веднага са се организирали състезания, в които конете или воловете са били тествани в изтегляне на тежки каруци натоварени със сено на определени разстояния. Достигналите най-далече или издърпалите най-голяма тежест са били обявявани за победители. Тези събития постепенно се превръщат в официален спорт и започват да се развъждат специални впрегатни породи коне, които да разполагат с много сила и издръжливост.

Всичко се променя през 1929 година, когато във Воанвил, щата Мисури и в Боулинг Грийн, Охайо, започват да се провеждат състезания не с животни, а с трактори. Във вторият от градовете, дори и днес се провежда националния шампионат на САЩ. През 50-те и 60-те години този тип надпревари стават все по-популярни, но правилата им не са унифицирани, което пречи на състезателите да участват в различните събития.

През 1969 година, представителите на 8 държави се събират, за да напишат единни правила и да създадат асоциация, под чиято егида да се провеждат всички състезания в бъдеще. През 70-те години започват да се използват и модифицирани трактори, за разлика от предишните заводски модели, като при тях най-често се залага на стандартното шаси и монтиран двигател от друго по-мощно превозно средство.

Тракторите остават с един двигател, докато двама братя от Охайо, Карл и Павел Бос, въвеждат кръстосаната кутия, която позволява да се прикрепят множество двигатели към един вал. Други новатори в модифицираните трактори са Брус Хъчирсън, с неговия троен двигател, Дейв И Ралф Бантер и техните трактори с двигатели от Шевролет и Тим Енглър, който използва над седем двигателя задвижвани с алкохол, върху едно шаси.

Впоследствие, модифицираните трактори с 4 двигателя стават най-често използваните, а състезателите със заводски такива се опитват да изравнят тяхната мощност с добавянето на няколко големи турбокомпресора, заедно с междинни охладители. Постепенно, мотото на тези състезания („Теглим в неделя, орем в понеделник!“) започва да става неактуално, тъй като тракторите стават толкова силно модифицирани, че обикновено те издържат по 1 състезание и след това преминават през сервизите за ремонт. По тази причина, използването им в земеделието става нецелесъобразно.

През 70-те и 80-те години, модифицираните влекачи продължават да вълнуват зрителите, заради добавянето на все повече двигатели върху рамите им, като те все повече започват да губят своя вид на трактори и придобиват такъв на драгстери. Пикът е достигнат през 1988 година, когато се появява трактор с цели 7 двигателя. Освен мотори с бутала, все по-често се виждат и реактивни двигатели. Гарднър Стоун изумява всички през 1989 година, когато се появява на състезание с невероятните 4 реактивни двигателя.

Популярността на спорта води и до все по-голямо увеличение на обема на двигателите, които от 7300 кубически сантиметра нарастват до 11,5 литра, а може би щяха да продължат до невероятни обеми, когато асоциацията налага ограничение до 10,6 литра за атмосферните двигатели.

Шейните

Първите използвани шейни са с фиксирана маса, но в последствие започва да се използва променливото тегло. Предвид факта, че тракторите теоретично могат да достигнат скорости от над 200 километра в час, то и издърпваната тежест достига до невероятни цифри. Системата от плъзгачи и зъбчатки върху шейната и позволяват тя да създаде съпротивление близко до тежест от 29 тона.

Още по темата: