Тест на способността за възстановяване при спринтове

Спринтовете са едни от най-тежките натоварвания в спорта, а и изобщо за човешкото тяло. Задействат се много системи в тялото, от мускулите се изисква да достигнат до върха на своя капацитет, а същото се отнася и за белите дробове. При това бягане, както повечето от вас знаят, не се изисква продължителна издръжливост, защото не работите в аеробен режим... Спринтовете са коренно различен тип, при тях се разчита на анаеробния капацитет на организма, те са кратък интензивен импулс, обикновено на дистанция до 200 метра, и единственото, от което се нуждаете е да можете да се възстановявате бързо, когато се налага да повторите многократно това скоростно бягане.

Анаеробният капацитет е общото количество енергия от системите на тялото, които работят без кислород, и представлява комбинираното количество продукция на системите за адинозин трифосфат (АТФ), фосфо-креатин и млечна киселина. Анаеробната система бива под максимален стрес в тези краткотрайни активности и в този тест ще се измерят именно анаеробните и лактатните прагове.

Чрез тестването на способността за възстановяване при спринтове ще се разбере дали субекта е способен да направи определен брой бягания с приблизително еднаква скорост и интензитет и дали успява да се възстанови за кратко време. Това е важно в много от спортовете като баскетбол, футбол, ръгби и други.

В настоящия тест се изпълняват 10 спринта по 30 метра, с 30 секунди почивка между тях.

Необходимото оборудване е следното:

1. Два хронометъра

2. Рулетка

3. Конуси

4. Писта с дължина поне 50 метра

Преди началото на теста, всеки участник трябва бъде подробно запознат с процедурата. След това се записват трите му имена, години, пол, възраст, ръст и килограми, а опционално могат да бъдат записани и условията на околната среда, при които се провеждат изпитанията на субектите.

Два конуса се поставят на разстояние от 30 метра, за да маркират дистанцията на спринта, а още два се слагат на 10 метра преди и след тях. Те се използват като свободна зона за спиране след спринта, което гарантира, че субектите няма да се опитват да спират и да се забавят в просеката от 30 метра, а ще дадат максималното от себе си. Провеждащият теста подава сигнал на атлета да застане стартовата линия и след като даде старт на спринта, едновременно пуска двата хронометъра. Единият се използва за отмерване на времето на всеки един от спринтовете, другият измерване на общото време за покриването на 10-те спринта + времената за почивка.

След преминаването на 30-тия метър, субектът спира в рамките на 10-те метра и се връща до близкия конус, който играе ролята на старт и финал, в зависимост от посоката на бягането. Изчакват се 30-те секунди за почивка и следва нов спринт. Този цикъл продължава до завършването на 10-тия спринт. След приключването му се спира и втория хронометър и се записват неговите показания.

Индексът на умората, или способността за възстановяване при спринтове, се изчислява по следния начин: Пресмята се средноаритметичната величина от времената на първите 3 опита и тя се разделя на средноаритметичанта величина от времената на последните 3 опита, след което полученото число се преобразува в проценти, като го умножите по 100. Получените стойности ще бъдат приблизително между 75 и 95%. Например, ако времената на първите ви три спринта са били 6,9 секунди; 7,1 секунди; 6,7 секунди, то средноаритметичната между тях е 6,9 секунди. Последните ви три спринта сте завършили за времена 7,6; 8,2 и 7,9, следователно средната им стойност е 7,9 секунди. Индексът на умората ще бъда 6,9÷7,9 х 100=87%

Използвайте таблицата по-долу, за да определите резултатите си: