Интервален съдийски тест на ФИФА

Всички футболни съдии и техните асистенти, които са под егидата на ФИФА редовно преминават тестове за физическа пригодност, преди да започнат да получават наряди за срещите. Все още като класически се възприема теста на Купър, но в последните години започва да се налага и интервалния тест на ФИФА, като по-близък до движенията, които се налага да правят съдиите по футболния терен. Недостатъкът на теста на Купър е в това, че при него се бяга с относително постоянна и не много висока скорост, а на съдиите често се налага да правят спринтове, за да могат да бъдат на най-добрата позиция за отсъждане.

Интервален съдийски тест на ФИФА - Първа част

Интервалният тест или наричан още високо-интензивен фитнес тест на ФИФА включва във себе си 6 спринта по 40 метра, с максимум 1,30 минути почивка за възстановяване след всеки един от тях.

• Предназначение: Това е тест за установяване на способностите за възстановяване между спринтовете и възможността да се правят спринтове с висока интензивност многократно. Той е предназначен за проверка на физическото състояние на футболните рефери.
• Необходимо оборудване: За тестът са нужни 2 хронометъра (за отчитане на времето за спринтовете и за времето за възстановяване), уред за измерване на разстоянието и маркиращи конуси.
• Процедура: изгражда се времева врата с 2 конуса, от която започва да се засича времето за спринта, а след 40 метра се поставя и финала, също с 2 конуса. Стартовата линия се намира на 1,5 метра преди първите конуси, тъй като тук стартът е висок. Изпитваният поставя водещият си крак точно зад стартовата линия и след подаден сигнал той трябва да направи спринт с максимална скорост. След всеки спринт времената се записват. Тестваният футболен съдия има минута и половина да се върне на старта и отново да направи следващия спринт.
• Отчитане на резултатите: След преминаването на теста, за получаването на наряди от съдиите е необходимо те да са постигнали определени резултати. При мъжете, международните съдии трябва да са постигнали времена под 6,2 секунди за всеки един от спринтовете, асистент съдиите трябва да постигнат времена под 6,0 секунди, националните рефери трябва да са постигнали под 6,4 секунди, а техните асистенти под 6,2 секунди. При жените, за международните съдии се изискват 6,6 секунди, а за асистентите им 6,4 секунди. Съдийките на национално ниво трябва да постигнат времена под 6,8 секунди, а техните асистентки по 6,6 секунди. Ако съдиите се провалят в 1 от спринтовете, те имат право на 1 официален опит да си подобрят времето, но без да са почивали, а ако и тогава не успеят им се дава последен шанс. При нов неуспех, тестът се счита за неуспешен.

Интервален съдийски тест на ФИФА – Втора част

Втората част на физическият тест за рефери и асистент съдии на ФИФА, наричан още интервален съдийски тест. Той включва редуване на 150 метра бягане и 50 метра ходене в 10 обиколки на стандартна лекоатлетическа писта. Тестът се прави след като съдиите и техните асистенти издържат първата част на интервалния тест на ФИФА.

• Предназначение: Целта на този изпит е да оцени способността на съдиите да изпълняват многократно интервални бягания през продължителен период от време, тъй като в хода на футболните срещи на тях им се налага да правят това упражнение многократно.
• Необходимо оборудване: Стандартна 400-метрова писта, обозначителни конуси, уред за измерване на разстоянието, съдийска свирка.
• Процедура: С конусите се отбелязват всички места за бягане, които са с дължина по 150 метра, както и зоните за ходене, с дължина по 50 метра (а с допълнителни конуси се маркират по 3 метра преди и по 3 метра след зоните за бягането, за да могат тестваните да се ориентират и да се подготвят за ускорение и съответно да спрат). Всеки край на цикъл бягане-ходене се маркира със сигнал със свирката, за да се ориентират изпитваните по-лесно. Циклите се повтарят до завършването на 10 обиколки. Съдиите не могат да започнат своето следващо бягане преди да са чули сигнала на свирката. Допълнителни асистенти се позиционират на всяко място за стартиране и със сваляне на своя флаг сигнализират за начало на бягането.
• Времеви ограничения: 150-те метра трябва да бъдат пробягани за не повече от 30 секунди от мъжете съдии, независимо от нивото им, докато за жените времето е 35 секунди. Времето за преминаване на дистанцията от 50 метра ходене зависи от нивото на съдиите. За международните рефери се дават 35 секунди, а за техните асистенти и за реферите от национално ниво времето е 40 секунди. При жените, международните съдийки имат 40 секунди за изминаването на 50 метра ходене, а техните асистенти и съдийките от национално ниво имат 45 секунди. Асистентите от национално ниво разполагат с 50 секунди за преминаването на 50-метровата дистанция.
• Оценяване: Ако реферите не успеят да поставят единият си крак в зоната за ходене след бягането, то асистентите с флаговете сигнализират на главния съдия на теста и той със звуков сигнал спира изпита и отстранява провалилия се рефер. За него тестът е неуспешен и той трябва да се яви отново, за да получи наряди за футболните срещи.
• Целеви групи: Този тест е разработен специално за футболни рефери, макар да е подходящ и за такива от другите спортове, в които се налага да се тича на интервали.

Коментар: Изпитът се провежда обикновено на малки групи от по 6 човека, но пистата разполага с 4 различни стартови позиции и при добра организация, едновременно могат да бъдат тествани около 24-25 души. Реферите от национално ниво не винаги правят втората част на интервалния тест на ФИФА, тя е по-скоро предназначена за международните съдии. За първите, по-често се използва класическият тест на Купър.