Интервален съдийски тест на ФИФА - Първа част

Всички футболни съдии и техните асистенти, които са под егидата на ФИФА редовно преминават тестове за физическа пригодност, преди да започнат да получават наряди за срещите. Все още като класически се възприема теста на Купър, но в последните години започва да се налага и интервалния тест на ФИФА, като по-близък до движенията, които се налага да правят съдиите по футболния терен. Недостатъкът на теста на Купър е в това, че при него се бяга с относително постоянна и не много висока скорост, а на съдиите често се налага да правят спринтове, за да могат да бъдат на най-добрата позиция за отсъждане.

Интервалният тест или наричан още високо-интензивен фитнес тест на ФИФА включва във себе си 6 спринта по 40 метра, с максимум 1,30 минути почивка за възстановяване след всеки един от тях.

• Предназначение: Това е тест за установяване на способностите за възстановяване между спринтовете и възможността да се правят спринтове с висока интензивност многократно. Той е предназначен за проверка на физическото състояние на футболните рефери.
• Необходимо оборудване: За тестът са нужни 2 хронометъра (за отчитане на времето за спринтовете и за времето за възстановяване), уред за измерване на разстоянието и маркиращи конуси.
• Процедура: изгражда се времева врата с 2 конуса, от която започва да се засича времето за спринта, а след 40 метра се поставя и финала, също с 2 конуса. Стартовата линия се намира на 1,5 метра преди първите конуси, тъй като тук стартът е висок. Изпитваният поставя водещият си крак точно зад стартовата линия и след подаден сигнал той трябва да направи спринт с максимална скорост. След всеки спринт времената се записват. Тестваният футболен съдия има минута и половина да се върне на старта и отново да направи следващия спринт.
• Отчитане на резултатите: След преминаването на теста, за получаването на наряди от съдиите е необходимо те да са постигнали определени резултати. При мъжете, международните съдии трябва да са постигнали времена под 6,2 секунди за всеки един от спринтовете, асистент съдиите трябва да постигнат времена под 6,0 секунди, националните рефери трябва да са постигнали под 6,4 секунди, а техните асистенти под 6,2 секунди. При жените, за международните съдии се изискват 6,6 секунди, а за асистентите им 6,4 секунди. Съдийките на национално ниво трябва да постигнат времена под 6,8 секунди, а техните асистентки по 6,6 секунди. Ако съдиите се провалят в 1 от спринтовете, те имат право на 1 официален опит да си подобрят времето, но без да са почивали, а ако и тогава не успеят им се дава последен шанс. При нов неуспех, тестът се счита за неуспешен.

Още по темата:

• Интервален съдийски тест на ФИФА – Втора част
• Балсом тест за повратливост във футбола