Тест на Уингейт за анаеробна мощ

от 06 март 2017г.

Тестът на Уингейт, познат и като анаеробния тест на Уингейт, е разработен от израелския институт Уингейт, през 70-те години на миналия век. Той се използва за оценяването на атлетите в тренировъчния им процес, най-често колоездачите, на които се налага често да завършват състезанията си със спринт. Това налага те да използват своята анаеробна система за енергия, а за треньорите им е важно да разберат на какво ниво са техните състезатели и тук именно идва ролята на теста на Уингейт.

Това е може би най-популярният начин за оценяване на върховната анаеробна мощ, анаеробна умора и общия анаеробен капацитет на човек. Но преди да преминем към подробностите за теста на Уингейт, нека кажем какво точно представлява анаеробната мощ.

Този термин отразява способността на адинозин трифосвафата (АТФ) и фосфокреатина (ФКР) да се включват в енергийните пътища на тялото, за да произведат самата енергия. АТФ се получава и съхранява в мускулните клетки. Тези клетки в последствие извършват механичната работа, като чрез естествено извършващите се химични реакции в тялото, от тях се извлича енергията, чрез превръщането на АТФ в адинозин дифосфат и фосфат.

Адинозин трифосфатът се съхранява в ограничени количества, които бързо се изчерпват от мускулите по време на тренировка. Затова се налага, тялото да използва другото съединение в мускулите, а именно фосфокреатин, за да синтезира повторно АТФ.

Пиковата анаеробна мощ представлява най-високата механична сила, генерирана по време на всеки от 3-5-секундните интервали, които ще видите по-надолу.
Анаеробния капацитет в теста на Уингейт представлява общата сума на извършената работа за кратки интервали от по 30 секунди.
Анаеробната умора представлява спад в процента на енергия, в сравнение с изходната мощ на върха.

Протокол за теста на Уингейт

Тестът на Уингейт се прави на велоергометър, като в продължение на 30 секунди, атлетът трябва да върти педалите, давайки всичко от себе си. Броячът трябва да засече колко оборота прави маховика в интервали от по 5 секунди.

Въпреки, че реалното тестване се прави за период от 30 секунди, препоръчително е първоначално да се направи добро загряване на мускулите за 3-5 минути, а след това и охлаждане за 1-2 минути.

За започването на теста (обикновено чрез вербален сигнал от страна на изпитващия), изпитвания трябва бързо да завърти педалите на велоергометъра, като не трябва да има никакво съпротивление. 3 секунди по-късно, той си задава съпротивлението, което е определено предварително, и то си остава непроменено до изтичането на 30-те секунди.

Съпротивлението

Има два основни вида велоергометри, които се използват при теста на Уингейт – Fleisch ергометър и модифицирания велоергометър на Monark. При първият се използва съпротивление = 0,045 кг на килограм телесно тегло на изпитвания, а при вторият, съпротивлението е равно на 0,075 кг на телесно тегло. Например, един 70-килограмов състезател, ще трябва да върти маховик със съпротивление, равняващо се на 5,25 килограма (70 х 0,075).

За силовите атлети и спринтьорите, съпротивлението често се увеличава до стойности в диапазон от 1 до 1,3 килограма на телесно тегло.

Резултати от теста

Изчислените мерки от теста на Уингейт включват:

Върхова мощ

Тя се измерва на интервали от по 5 секунди, като това се прави по следните показатели:

Сила х общо разстояние (времето е в минути)

Силата е количеството на съпротивлението (в килограми), което се прилага върху маховика. Общото разстояние е броят на оборотите х дължината на един оборот. Времето на всеки интервал е 5 секунди, а в минути е 0,0833. Получените резултати за върховата мощ се изразява във ватове (W).

Относителна върхова мощ

Относителната върхова мощ се определя по много прост метод – разделя се върховата мощ във ватове, на телесната маса в килограми (W/кг).

Анаеробна умора

Тя се изчислява по следната формула:

Най-високата 5-секундна върхова мощ минус най-ниската 5-секундна върхова мощ х 100

Така се получава процентния спад на умората за интервала от 30 секунди, при което тестваният трябва да върти с възможно най-високата скорост, която позволява тялото му.

Анаеробен капацитет

Той се изразява като килограм-Джаули (1 килограм-Джаул е равен на 9,804 Джаула) и се изчислява като се съберат всички максимални върхови мощности, получени в рамките на 30-те секунди.

Още по темата: