Харвардски степ-тест за определяне на физическата работоспособност

Един от базовите и най-лесни методи за определяне на физическата работоспособност е Харвардският степ-тест. Физическата работоспособност (Phisical Work Capacity) изразява общите възможности на човек да се справи с определена физическа работа и включва в себе си различни лимитиращи фактори като: анатомични дадености, ефективност в енергопроизводството, възможности на кардио-респираторната система, сила и издръжливост на мускулите, нервно-мускулна координация, гъвкавост и др. Това означава, че това е косвен метод на тестуване, който показва общото физическо състояние на човек и функционалните възможности на неговото тяло. Идеята на теста е бързото получаване на информация въз основа на състоянието и възможностите за адаптация на сърдечносъдовата система, от което се правят изводи за цялостната издръжливост и работоспособността. Поради това, че тестът е лесен за изпълнение, той може да се използва не само при спортисти, но изследването на възможностите и физическата форма всеки един човек.

Какво представлява теста?

Тест е разработен в Харвардската лаборатория за изучаване на умората под ръководството на Dill (1936 г.). Състои се в качване и слизане от пейка или платформа с височина 50,8 см с честота 30 качвания в минута. Самото качване се изпълнява в четири такта - едно - единия крак на пейката, две - другия, три - единия крак на пода, четири - другия.

Цялото упражнение се изпълнява под тактовете отмервани от метроном. Височината на стъпалото и продължителността на натоварването зависят от индивидуалните особености на човека, който се тестува: пол, възраст, височина. За жените платформата обикновено е 43 см.

Ако по-време на теста изследваният се измори и не може да поддържа темпото на метронома, качванията се спират и се взима продължителността в секунди до момента на намаляване на темпото. Ако изследваният поддържа темпото, то продължителността теста не трябва да превишава 5 минути.
Веднага след прекратяването на теста (поради изтичане на времето или умора), изследваният сяда и се прави трикратно 30 секундно измерване на пулса в определени интервали от време. Тези интервали са между 1 мин и 1 мин и 30 сек (Р1), между 2 мин и 2 мин и 30 сек (Р2) и между 3 мин и 3 мин и 30 сек (Р3) от възстановителният период.

Въз основа на това колко време изследвания е издържал на натоварването и честотата на пулса му в тези периоди се изчислява индекс, по който се съди за функционалното състояние на сърдечно-съдовата система.

Индексът може да се изчисли по пълната или съкратена формула:

където то t е времето на качване в секунди, а Р1, Р2 и Р3 са стойностите на пулса измерени през първата, втората и третата минута от възстановяването.

Получената стойност се съпоставя с тези в таблицата:  

Харвардският степ-тест и подобната на него проба на Руфие са създадени на основата на факта, че при извършване на еднаква работа, при тренираните хора пулсът се учестява в по-малка степен, отколкото при нетренираните. Също така поради по-добрите адаптационни механизми, пулсът на тренираните хора се връща в нормални граници много по-бързо.

Благодарение на това, че Харварският степ тест изчислява издръжливостта на човек посредством индекс, се дава възможност за съпоставянето на данните получени от различните хора и тяхната математическа обработка. Така могат да се правят различни статистики и изследвания, които да оценят физическото и здравословно състояние на различни групи от хора.

Още по темата:

• Тест на Астранд с бягаща пътека
• Тестове за функционалното състояние на волейболистите
• Тест на Уингейт за анаеробна мощ
• Тест за силата на краката – въздушен стол