Франко Барези

Франко Барези (роден на 8.5.1960 година) е бивш италиански футболист и настоящ треньор. Играе на поста либеро, като е считан за един от най-великите играчи, подвизавали се на този пост. Прекарва цялата си кариера в Милан, като с червено-черната фланелка печели три пъти Шампионска Лига, три пъти Суперкупата на Европа, шест титли и четири Суперкупи на Италия, а също и две Междуконтинентални купи. С националния отбор на страната си печели Световното първенство през 1982 година.

Наричат го „Малкият“, заради не особено високият си за защитник ръст, но той компенсира това със себераздаване, бързина и уникално разчитане на играта. Тези му качества му носят наградата за „Играч на века за Милан“ през 1999 година, а през 2004 година е включен в 125-те велики живи футболисти.

В Италия, родното място на катеначото, Франко Барези внесе революционните идеи за своя пост. 10 години след легендата Франц Бекенбауер, който бе символ на либерото, Барези накара света да асоциира този пост не с германеца, а със себе си. Той бе лидер на терена и в съблекалнята. Не обичаше да говори много... Номер 6 говореше с играта си. Неговите твърди влизания бяха запазена марка, но Франко се включваше и в много от контраатаките с нахлуванията си от по-задна позиция.

Заради огромните му заслуги, Милан изважда екипът с №6 от употреба.

Кариера

От 1977 до 1997 година, Франко Барези е неизменна част от защитния вал на Милан, като не желае да смени червено-черната фланелка за нищо на света. Неговата лоялност и професионализъм не намаляват и в трудните години в началото на 80-те години, преди ерата на Берлускони. На неговите уникални способности се дължат и успехите на Скуадра Адзура в периода от 1982 до 1994 година, като той има изиграни 81 мача със синята фланелка.

Един град, две съдби

Роден в Травалиато, градче в близост до Бреша, Франко губи и двамата си родители до своята 16-та годишнина, което кара него и по-големият му брат да потърсят щастието си в Милано. Джузепе Барези играе на поста дефанзивен халф и двамата братя отиват в Интер. Франко не е одобрен от треньорът, който не вижда в негово лице качествен защитник, заради ръста му. Брат му обаче става част от нерадзурите и изиграва с синьо-черната фланелка 559 мача, преди да стане част от треньорския щаб на клуба. По-малкият брат веднага отива в градския съперник, който веднага го оценява и №6 се отблагодарява на ръководството, като става легенда на клуба и любимец на тифозите.

Тих и резервиран, Франко бързо се отличава от останалите момчета в школата на Милан, със своята работна етика и желязната защита. Друга легенда на Милан и треньор на Барези, Нилс Лидхолм коментира: „На 18, той имаше уменията и знанията на ветеран“. Франко прави своя дебют срещу Верона на 23 април 1978 година.

Преди началото на следващия сезон, шведският треньор привиква младежа по време на една от тренировките и го информира, че той вече ще бъде постоянна част от мъжкия отбор и не само това, но той ще бъде първи избор за поста либеро. Така се слага началото на „Стената“ - квартетът в защитата на Милан, съставен от Франко Барези, Мауро Тасоти, Алесандро (Били) Костакурта и Пауло Малдини.

„Тренировките, упоритата работа и отличните отношения с привържениците са водещите принципи, които никога не трябва да се приемат с лека ръка“ - често обича да казва Барези, като това е неговото верую в професията му.

Той се превръща в крайъгълен камък в защитата на миланския колос. Силен в шпагатите, прави невероятни пресичания на извеждащи пасове от съперниците, постоянно следи позицията на съотборниците си и им дава наставления, къде е правилното им място в ситуацията. Той нито за секунда не се поколебава да дава личен пример през всичките 90 минути на мача.

Съотборниците му, повечето от които са истински звезди, му се възхищават не заради уменията му с топката, а заради това, че е перфекционист в играта. Той постоянно им напомня, че хората са напълнили трибуните именно заради тях, което означава че те трябва да са перфектни във всяко едно отношение, за да заслужат подкрепата им.

Когато Милан е изхвърлен в Серия Б заради съмнения в уговорени мачове, Барези не оставя тима, а напротив. Само на 22 години, той се натоварва с капитанската лента, която не сваля от ръката си до края на своята кариера, като я предава на другият велик Капитан на Милан – Паоло Малдини.

Запитан как така играе 20 години в един отбор, той обяснява: „Днес нещата са различни. Играчите рядко остават в един отбор в продължение на 15 или 20 години. Пазарът промени всичко – тези дни има много повече възможности и е много трудно да им се устои“.

Милан навлиза в нова ера с пристигането на Силвио Берлускони като президент през 1986 година. Под ръководството на Ариго Саки, Барези е основата, от която се изгражда непобедимия отбор, в който се включва холандското трио - Рийкард, ван Бастен и Гулит. След идването на Фабио Капело, Франко помага за спечелването на Скудетото 4 пъти и вдигането на Купата от Шампионската Лига, като в тима вече са и Марсел Десаи, Звонимир Бобан и Деян Савичевич.

През 1997 година, след 20 години вярна служба, Барези най-накрая решава да закачи футболните обувки на стената. Това се налага, тъй като в предния сезон той изпитва доста трудности от физическо естество. Той осъзнава, че при неговите 37 години, тялото му не е в състояние да се възстановява толкова бързо след мачовете. Барези казва, че след толкова години на високо равнище, вече му е време да сложи край. Две години след пенсионирането си, тифозите на росонерите гласуват за „Играч на века“ и именно Франко Барези получава това звание.