6 неща, които научих в първата си тренировка по кикбокс

Добре си спомням деня, в който за пръв път прекрачих прага на залата по кикбокс, макар че беше преди доста години. Преди това си мислех, че съм в добра кондиция, всяка сутрин правех крос по плажа и 5 пъти посещавах фитнес залата, което ми даваше самочувствието, че съм доста издръжлив и имам сила да проведа тренировката наред с останалите момчета и момичета. Бях включен в групата на начинаещите и общо взето бяхме щадени и не ни натовариха, както останалите в залата. Въпреки това, само след 15 минути, аз вече се чувствах напълно изтощен, а повечето от останалите начинаещи като мен, бяха седнали да почиват доста по-рано. Какво научих от всичко това? Вижте:

Кикбоксът е убийствена тренировка за краката

Дори без да включваме ударите с крака, които изискват използването на експлозивна сила, самото леко подскачане докато бях в бойна стойка и намирането на позиции за атака или защита, чрез отклони и стъпките встрани или назад, са достатъчни за силното напомпване на мускулите на краката. Изчислено е, че в един рунд, кикбоксьорите правят такива движения с краката, които се равняват на 80 клека. А какво да кажем за целия мач?

Кикбоксът включва много елементи от старата школа

В повечето спортове като тениса, баскетбола, футбола вече навлизат новите технологии, като „ястребовото око“ или камерите, които показват дали топката е преминала гол-линията, играчите са с поставени GPS системи за проследяване на тяхната скорост, изминато разстояние, средна скорост и т.н., а в НБА дори се правят графики на ежедневието на играчите, като се проследява и съня им. В кикбокса, сякаш нещата все още са в миналото и дори и най-елитните състезатели не са подлагани на влиянието на новите системи. В този спорт продължава да се държи на нещата, които са наследени от бокса.

Изпълнението на ъперкът е много по-трудно, отколкото изглежда по телевизията

Силата за изпълнение на правите удари и крошетата идва от завъртането на бедрата и на торса, като тези две разновидности на ударите с ръце са лесни за усвояване дори и от начинаещите, но ъперкътите не използват толкова естествено механиката на тялото. За да се генерира по-голяма мощ, всъщност се налага леко да се клекне, а след това да се извъртят бедрата и да се отправи удара напред и нагоре. Често боксьорите получават контузии и късат сухожилията на бицепсите си или травмират раменните си капсули при неправилно изпълнение, пропускайки клякането и удар с по-изпъната ръка. Това е важно да се запомни, тъй като и аз в началото наистина не обръщах толкова внимание на тези детайли и съм усещал силното разтежение на бицепсовото сухожилие в долната част.

Кикбоксът е „убиецът“ на коремните мускули

След заучаването на основните удари с ръце и крака и практикуването им в така наречения „бой със сянка“, дойде време да ги опитам и в работата с боксовата круша, в серии от по 30 секунди всеки. Тогава усетих, че коремните ми мускули се натоварват изключително силно, след което осъзнах, защо почти всички в залата бяха с такива изразени плочки. Почти при всеки удар се налагаше да генерирам сила чрез движение на ядрото на тялото и на бедрата, като след всеки интервал усещах как мускулите ми започваха да парят отвътре. И тъй като работата на коремните мускули е важна за този спорт, след всяка тренировка се прави и отделно по няколко упражнения специално за тях. Най-често това са планк и руски туистове с медицинска топка, диск от щанга или с дъмбел.

Кикбоксът не включва „време за почивка“

В кросфитът често отказът на мускулите е мярката за време за почивка, във фитнес тренировките се почива между всяка серия, при кръговите или високоинтензивните тренировки се почива за много кратко, докато при кикбокса почивката е на всеки 3 минути, но тя реално не достига за нищо друго, освен за поемане на въздух. През останалото време, особено по време на тренировките, треньорът може да даде почивка на всеки 15 минути работа на чувала, но това е пауза само от ударите, но „почивката“ се прави с вдигнат гард и с движение на краката и леко подскачане. Така е и по време на мачовете, там почивката е още по-голям мираж, тъй като на ринга не се позволява на кикбоксьорите да остават пасивни и да си почиват, това им носи наказание.

Кикбоксът е супер спорт за постигане на красива фигура

По време на тренировката се изгарят огромни количества калории. Това е една супер кардио, но и силова тренировка и дори да нямате амбициите да сте състезатели по кикбокс, можете да посещавате залата, за да постигнете красива фигура. Бях абсолютно изумен, след като през първия месец от моите тренировки, без да спазвам специален хранителен режим, аз бях свалил близо 5 килограма и изглеждах доста по-релефен. Хранех се както обикновено и не бях се качвал на кантара, затова и учудването ми беше толкова голямо. Да не говорим, че след всяка тренировка изхвърлям по около 2 литра пот (правил съм си експерименти с теглене преди и след тренировката), а заедно с нея и токсините от тялото си. Може би някой ще каже, но това топене на килограмите не продължава постоянно, тъй като тялото свиква, но това няма как да я вярно, тъй като се привиква към еднообразието в тренировките, а в кикбокса такова няма. Бях спрял за малко повече от година, след което отново се върнах в спорта. Няколко месеца след това, след всяка тренировка аз усещах мускулна треска, което за мен е показател, че мускулите постоянно биват поставяни под ново предизвикателство и тялото като цяло бива изненадвано и не може да привикне толкова силно, че да спре да се развива.

Автор: Костадин Йочев