Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори във футбола Атлетико Мадрид

Атлетико Мадрид

Атлетико Мадрид - изображение

Атлетико Мадрид е сред най-титулуваните испански отбори, като той е печелил Примера дивисион 9 пъти, 10 пъти е носител на Купата на Краля, през 1996 година прави дубъл с двата трофея, а освен това има във витрината си Суперкупата на Испания, 3 Купи Ева Дуарте, Купа на Носителите на Купи от 1962 година, финалисти са от КЕШ през 1974 година, 2 пъти печелят Купа на Лига Европа през 2010 и 2012 година, като през същите години вземат и Суперкупата на Европа.

Дюшекчиите играят домакинските си мачове на стадион Висенте Калдерон, който е с капацитет 54960 места. От 2017 година, те вече имат нов дом – Естадио Уанда Метрополитано, който е с капацитет от 67703 изцяло покрити места.

Основният екип на Лос Колчонерос е с червено и бяло райе за фланелките, синьо за шортите и червено-синьо за гетите. Тази комбинация се използва още от 1911 година.

Атлетико Мадрид са третият по популярност клуб в Испания, след Барселона и Реал Мадрид, а също така е и един от най-големите клубове по брой на фен клубовете по света. Всяка година, над 65000 души стават притежатели на сезонни карти за мачовете на отбора.

През цялата си история, тимът е популярен с редица прякори, включително Лос Колчонерос (Дюшекчиите, заради цвета на екипа, който е наподобявал цветовете на дюшеците по онова време), Лос Индиос (Индианците, заради многото играчи от Северна Америка, които играят за тима през 70-те години), а също и Рохибланкос (червено-белите).

История на Атлетико Мадрид

Основаване и първи години (от 1903 до 1939 година)

Клубът е създаден на 26 април 1903 година под името Атлетик, като основателите му са трима баски студенти, учещи в Мадрид. Наименованието не е случайно, като то е взаимствано от любимия отбор на създателите – Атлетик Билбао. През 1904 година, тимът започва да се играе своите срещи с екипи в бяло и синьо, подобно на тима от Билбао. През 1911 година обаче, официалните цветове се променят на червено и бяло за фланелките, а останалите части си остават непроменени. Мнозина смятат, че платовете в червено и бяло са били много по-евтини в сравнение със синьо-белите, тъй като матраците са се правили именно в такива цветове и производството им е било много по-масово. Другата версия, която звучи много по-правдоподобно е, че Атлетик Мадрид и Атлетик Билбао са купували от Англия екипите си от Блекбърн Роувърс и когато Хуанито Елордуй (бивш играч и член на борда на директорите на тима от Мадрид) отива в Англия да купи екипи и за двата отбора, той не намира достатъчно комплекти на Рувърс и вместо тях взема такива на Саутхемптън, които са бяло и червено вертикално райе. От Атлетик Мадрид не са имали нищо против да играят с тези цветове, докато от Билбао чакат с следващото пътуване до Англия.

Първото игрище на Атлетико е Ронда де Валекас, намиращ се в едноименния работнически квартал в южната част на Мадрид. През 1919 година, компанията занимаваща се с подземната комуникационна система на града купува земя в близост до Сюидад Университария, за да построи там стадион на тима. През 1921 година, Атлетико окончателно къса връзката си с Атлетик Билбао, а новият стадион наречен Метрополитано де Мадрид вече е факт и притежава капацитет 35800 места. Същият стадион е използван до 1966 година, след което отборът се премества на новият Висенте Калдерон. След освобождаването на стария стадион, той е разрушен и на негово място са построени университетски сгради и офис блок на компанията ENUSA.

През 20-те години, Атлетико печели Кампеонато дел Центро три пъти, а също така са на два пъти подгласници в Купа на Краля, като по ирония на съдбата, техен съперник е Атлетик Билбао. През 1928 година, Дюшекчиите се присъединяват към Ла Лига, като в първият си сезон те са водени от Фред Пентланд. Само два сезона по-късно, отборът отпада в Сегунда дивисион, като през 1934 година, те печелят промоция и отново се връщат в най-високото ниво на Испания. 2 години по-късно обаче, те отново трябва да се завърнат в Сегунда, но поради това, че Реал Овиедо не могат да вземат участие в първенството, тъй като стадионът им е разрушен по време на гражданската война, на Атлетико е даден шанс да играе плейоф срещу шампиона на втория ешелон Осасуна, който тима печели и запазва елитния си статут.

Атлетик Авиасион Мадрид (1939-1947 година)

През 1939 година, когато Примера дивисион се възобновява, Атлетико се обединява с тима от Сарагоса Авиасион Насионал, а името на новият клуб е Атлетико Авиасион Мадрид. Авиасион е основан в началото на същата година от военни летци и се включва в Ла Лига, но много бързо получава забрана за участие от испанската футболна федерация. Единственият шанс да просъществува този отбор е обединението му с Атлетико, който клуб пък има нужда от нови попълнения, след като цели 8 от играчите му са загинали по време на гражданската война в Испания. Воден от легендарният треньор Рикардо Замора, Атлетико Авиасион печели титлата в Ла Лига още през първия сезон, а през 1941 година я защитава. Най-влиятелният и харизматичен играч през този период е капитанът на тима Герман Гомес, който пристига в клуба през 1939 година, като преди това се е състезавал за Расинг Сантандер. Играе за Рохибланкос 8 сезона (до 1947-48). Заедно с Мачин и Рамон Габилондо, той формира легендарната средна линия на Атлетико. Именно благодарение на силната си халфова линия, Дюшекчиите нанасят и най-голямата загуба на градския съперник Реал Мадрид (5-0) – този резултат не е подобрен и до наши дни.

Златната епоха (1947-1965 година)

Под ръководството на Еленио Ерера, Атлетико печели титлите през 1950 и 1951 година. През 50-те години, тимът се утвърждава като един от трите най-добри в Испания, заедно с Барселона и Реал Мадрид. Вдъхновен от бразилският централен нападател Вава и от Енрике Колар, Атлетико достига до полуфиналите на Европейската купа, побеждавайки по пътя си Друмкодра, ЦСКА и Шалке. В тази фаза, съперник е Реал Мадрид. Дюшекчиите губят срещата на Сантяго Бернабеу с 2:1, но на Метрополитано печелят с 1:0. По днешните правила, тимът щеше да се класира на финала, но тогава при равенство в двата мача се играе трета среща на неутрален терен, като в Сарагоса Лос Бланкос печелят с 2:1.

След като бившият треньор на Реал, Жозе Вилалонга, поема Атлетико, на отбора се дава възможност за отмъщение и така кралският клуб е победен в две поредни години (1960 и 1961) във финала за Купата на Краля.

През 1962 година, Лос Колчонерос печелят Купа на Носителите на Купи, след като побеждават с 3:0 италианския Фиорентина. Феновете на тима определят това като изключително значимо постижение, тъй като градския съперник Реал няма във витрината си такъв трофей. През следващата година, Атлетико отново достигат финала, но този път са разбити с 5:1 от Тотнъм.

За съжаление на феновете на Дюшекчиите, най-добрите им години преминават под сянката на доминацията на Реал Мадрид. От 1961 до 1980 година, Белия балет печели титлата в Испания цели 14 пъти. Въпреки това, Атлетико е бил единственият отбор, който реално е представлявал някаква конкуренция на Реал, като печели първенството през 1966, `70, `73 и 1977 година, а 3 пъти е бил втори. Клубът също така печели 3 пъти Купа на Краля. През 1965 година, когато Реал отново е шампион, Рохибланкос е единственият тим, който успява да победи шампионите на Сантяго Бернабеу – в предишните 8 години, никой друг тим не може да се похвали с това.

Ерата на Луис Арагонес

През 1974 година, Атлетико достигат до финала на Европейската купа, но губят от Байерн Мюнхен, в чиито редици личат имената на Франц Бекенбауер, Сеп Майер, Паул Брайтнер, Ули Хьонес и Герд Мюлер.

Скоро след този финал, начело на тима застава футболиста-ветеран Луис Арагонес. Цели четири пъти от този момент, той води отбора на Атлетико – от 1974 до 1980, от 1982 до 1987, от 1991 до 1993 и последно, от 2002 до 2003 година.

Първите успехи идват много бързо, като Байерн Мюнхен се отказва от участие в Световната клубна купа и Атлетико, като финалист получава правото да участва. Съперник на испанците е аржентинския Индепендиенте, като финала е в 2 мача. Гостуването на Дюшекчиите е загубено с 1-0, но в домакинския мач те печелят с 2-0 с головете на Рубен Аяла и Хавиер Ирурета и така тима печели Световната купа. В първото си пребиваване на чело на клуба, Арагонес успява да го изведе и до титлата през 1977, както и до Купа на Краля година по-рано.

Вторият път, когато този треньор застава на чело, клубът достига до сребърните медали и печели нова Купа на Краля, като двата успеха са през 1985 година. В този период, Атлетико разполага с един блестящ нападател като Уго Санчес, който печели наградата Пичичи за голмайстор на първенството с 19 точни попадения. Санчес бележи и двата гола за Купата на Краля, за успеха с 2:1 срещу Атлетик Билбао. Талантът на нападателя не остава незабелязан и Реал Мадрид правят всичко възможно, за да си осигурят неговия подпис, след само един сезон с червено-бялата фланелка. Въпреки загубата на най-добрият си играч, Арагонес извежда тима и до Суперкупата на Испания, след което е достигнат и финала за КНК. Той е изгубен с 3:0 от Динамо Киев.

Ерата на Хесус Хил

През 1987 година, политикът и бизнесмен Хесус Хил е избран за президент на Атлетико Мадрид, пост, който той заема до 2003 година. Тимът не е печелил титлата вече от 10 години, което принуждава новият президент да започне да привлича по-скъпи играчи, като първият сред тях е португалското крило Пауло Футре. Въпреки това, във витрината на Висенте Калдерон влизат само 2 Купи на Краля, но Барселона е тима, който доминира през тези години. В търсене на успехите в Ла Лига, Хил постоянно сменя треньорите, като за кратко време през клуба минават Цезар Луис Меноти, Рон Аткинсън, Хавиер Клементе, Томислав Илич, Франциско Матурана, Алфио Базиле и легендата на клуба Луис Арагонес. През 1992 година е закрита и академията на клуба, тъй като според президента не е успяла да осигури качествени таланти за първия отбор. Този ход позволява на един от юношите да премине в редиците на градския съперник Реал Мадрид. Това е 15 годишният бъдещ топ реализатор на белите Раул Гонсалес Бланко.

През кампанията 1994-95, Атлетико едва се спасява от изпадане, като в последния кръг прави равен мач, като спечелената точка е от решаващо значение. Това води до нова смяна на треньора и подсилване на състава. Никой от феновете не е очаквал, че на треньорският пост ще застане Радомир Антич, който оставя в състава Тони, Роберто Солозабал, Делфи Гели, Хосе Луис Каминеро, Диего Симеоне и Кико, а също така привлича играчи като Милинко Пантич, Любослав Пенев, Санти Дения и Хосе Франсиско Молина. С тези футболисти е постигнат така желаната титла, гарнирана с Купа на Краля.

Следващият сезон, Атлетико Мадрид участва в Шампионска Лига за пръв път, като надеждите за успехи са много големи, след привличането на Хуан Еснайдер от Реал Мадрид и на Радек Бейбъл. Играещият на няколко фронта отбор много рано отпада от борбата за титлата в Примера дивисион, а в ШЛ достига до четвъртфиналите, където е елиминиран от Аякс, след гол в допълнителното време.

През сезон 1997-98, в Атлетико са привлечени още добри играчи като Кристиан Виери и Жуниньо, но това не води до желаните резултати и в крайна сметка, Радомир Антич е освободен през лятото на 1998 година, като на горещия стол сяда Ариго Саки, който остава там само 6 месеца. Изненадващо, Антич отново се връща на треньорското място, но в края на сезон 1999, той отново е уволнен и неговия пост е зает от Клаудио Раниери.

Новото хилядолетие не започва никак добре за Дюшекчиите, като Хесус Хил е разследван за злоупотреби със средства на клуба, което води до отстраняването му, заедно с борда на директорите. Това се оказва пагубно за състава, Раниери подава оставка, а на негово място се връща... Радомир Антич, но въпреки усилията му, тимът изпада в Сегунда дивисион.

След 2 сезона във втория ешелон, Атлетико се завръща в Ла Лига. Луис Арагонес отново е начело на клуба, като именно това е човека, който дава шанс на Фернандо Торес да дебютира за мъжкия състав, в мач срещу Барселона на Камп Ноу.

Ерата на Хавиер Агире

През 2006 година, към Торес се присъединяват Кощиня, Маниш и Серхио Агуеро и феновете на тима очакват големи успехи. Те обаче са разочаровани, след като Ливърпул плащат 26,5 милиона паунда за правата на Фернандо Торес + правата на Луис Гарсия. Шефовете на тима използват получените средства и привличат голмайстора Диего Форлан за близо 21 милиона евро.

Няколко седмици по-късно, клубът продава Мартин Петров на Манчестър Сити за 7 милиона евро, а привлича Шимао Саброса от Бенфика за 20 милиона. След това е привлечен и Хосе Антонио Рейес за 12 милиона евро.

Сезон 2007-08 се очертава да бъде един от най-успешните за Атлетико Мадрид в последните 10 години. Тимът достига до 1/32 финалите в Купа на УЕФА, но са елиминирани от Болтън Уондърърс. Отпадат и от Валенсия за Купата на Краля, но по-важното е, че в класирането Дюшекчиите са четвърти в края на сезона, което им дава право на участие в Шампионска Лига. Серхио Агуеро, Диего Форлан, Шимао, Макси Родригес и Лео Франко връщат отбора в най-престижната клубна надпревара след почти 11-годишно отсъствие.

За да подсили състава за престоящите битки в ШЛ, треньорът привлича в състава френския вратар Грегори Купе, защитниците Джони Хейтинга и Томаш Уйфалуши, халфовете Пауло Асунсао и Евер Банега и нападателя Флоран Синама-Понгол.

Сезонът не започва никак добре, като Атлетико няма победа в първите 6 кръга, което принуждава ръководството да прекрати договора на Хавиер Агире. Веднага се навдига вълна от недоволство у феновете, които застават зад наставника, а също и някой от футболистите се изказват в негова защита. Диего Форлан заявява, че не треньорът, а футболистите са виновни за лошото развитие на сезона, тъй като правят безобразни грешки, които костват трите точки. Въпреки това, начело на тима застава Абел Резино. Той успява да вдигне играчите и в края на сезона Атлетико отново е четвърти, а Форлан печели трофея Пичичи и Златната обувка, след като се отчита с 32 гола.

През летният трансферен прозорец, тимът е напуснат от ветерана Лео Франко, но на негово място идва Давид де Хеа от школата на тима. Също така са привлечени младият талант Серхио Асенхо и Хуанито. Въпреки натискът от големите клубове, ръководството успява да задържи Агуеро и Форлан, с което тима атакува ШЛ с голям ентусиазъм.

Както и предходният сезон, и този започва много зле, като тима е разбит от Челси в групите на най-комерсиалния турнир с 4:0. Резино си подава оставката, но ръководството не успява да привлече като треньор Михаел Лаудруп, така че мястото е поврено на Кике Санчес Флорес.

Европейските успехи и Диего Симеоне (2009 - ...)

С идването на новият наставник, Атлетико променя своя облик. Въпреки, че завършва на девето място в първенството и на трето място в групата си в Шампионска Лига, тимът влиза в елиминационната фаза на Лига Европа и на 12 май 2010 година, той печели турнира, след като се справя с Ливърпул на полуфиналите и с Фулъм във финала на Нордбанк Арена в Хамбургер. Диего Форлан отбелязва и двата гола във финалната среща, като вторият е в продълженията. Това е първият европейски трофей за Дюшекчиите след сезон 1961-62. Със спечелването на тази титла, испанците получават правото да играят и за Суперкупата на Европа, като техен съперник е Интер. Италианците са надиграни с 2:0, след головете на Хосе Антонио Рейес и Серхио Агуеро.

Следващата година обаче е много разочароваща, като тимът отпада в груповата фаза на Лига Европа, завършва седми в първенството и е отстранен в четвъртфиналите на Купа на Краля. Това води до напускането на Кике Флорес и замяната му с Грегорио Мансано, който не успява да се задържи много дълго и поста му е зает от Диего Симеоне през 2011 година.

Бившият играч, а сега мениджър на тима успява да изведе своите подопечни до нов финал в Лига Европа, като Атлетико побеждава Атлетик Билбао с класическото 3:0 в Букурещ, след головете на Радамел Фалкао и Диего. След това Дюшекчиите печелят и Суперкупата на Европа, след нова порция голове на Фалкао (3) в мач срещу Челси. Успехите не приключват до тук, като на 16 май 2013 година, във финала за Купата на Краля е победен Реал Мадрид с 2:1 в един много напрегнат мач, в който и двата състава завършват с по 10 души. Този мач слага 14-годишната суша и общо 25 мача без победа над градския съперник в Мадрилено (дербито на Мадрид). Така сезон 2012-13 се превръща в един от най-успешните в историята на клуба, като цели 3 трофея се озовават във витрината му за малко повече от година. Тимът се раздели със звездата си Радамел Фалкао, който премина в Монако за сумата от 60 милиона евро.

През сезон 2013-14 Атлетико са 1 от трите тима в борбата за титлата в Испания, а другите 2 са обичайните заподозрени – Реал Мадрид и Барселона. В Шампионска Лига тимът отстрани Милан след победи с 0:1 на Сан Сиро и 4:1 на Висенте Калдерон, като звездата на тима Диего Коща отбеляза голове и в двата мача. След това Атлети достигат до финала, където злощастно загуби от градския съперник Реал след като допусна изравняватне за 1-1 в края на добавеното време от съдията. В продълженията, белите успяха да вкарат още 3 гола и спечелиха с 4-1. 

През сезон 2015-16 бе достигнат нов финал за ШЛ, като отново на пътя на Дюшекчиите бе Реал Мадрид. Отново равенство 1-1 в редовното време и продълженията, като при дузпите Кралския тим спечели своя 11-ти трофей. Следващата година отново бе много успешна за тима на Диего Симеоне, като този път тимът му достигна до полуфинала, но там отново срещна черната си котка (Реал) и отпадна след 0-3 и победа с 2-1 в последния паметен мач на стария им дом "Естадио Висенте Калдерон". От лятото на 2017 година, Атлетико се местят в един от най-модерните стадиони в Европа - реконструирания Ла Пейнета, който по спонсорския договор се преименува на Уанда Метрополитано.

Още по темата:

3.7, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСпорт и туризъмЛюбопитноТестовеХранене при...НовиниЛайфстайлЗдравни съвети