Манчестър Сити

Манчестър Сити е отбор от Висшата Лига на Англия, базиран в едноименния град. Създаден е през 1880 година, под името Сейнт Маркс (Западен Гортън), а през 1887 година е преименуван на Ардуик Асосиейшън. Днешното си име придобива през 1894 година. Клубът се подвизава на стадион Сити ъф Манчестър от 2003 година, а преди това, от 1923 година негов дом е бил Мейн Роуд. Най-успешният период за Гражданите е бил в края на 60-те и началото на 70-те години, когато стават шампиони на Англия, печелят Купата на Лигата и ФА Къп, както и Купата на Носителите на Купи (КНК), под ръководствота на Джо Мерцер и Малкълм Алисън.

След като губят финала за ФА Къп, Сити навлизат в период на спад, като неговото дъно е изпадането в трета дивизия на английския футбол през 1998 година. Тимът отново придобива отново статут на отбор, с който започват да се съобразяват и най-добрите отбори в Европа през 2008 година, след като е закупен от Абу Даби Юнайтед Груп и се превръща в един от най-богатите клубове в света.

През 2011 година, Манчестър Сити се класира за Шампионска Лига и печели ФА Къп. През следващата година те спечелиха титлата на Висшата Лига, която е тяхна първа от 44 година насам. През 2014 година, Гражданите отново са шампиони и спечелиха и Купата на Лигата.

История на Манчестър Сити

Тимът печели първото си отличие през 1899 година, с което получава и промоция за влизането в най-високото ниво на английския футбол. Възходът продължава и на 23 април 1904 година, когато Гражданите побеждават Болтън Уондърърс в Кристал Палас с 1:0 и печелят Купата на Англия. В същата тази година, тимът от Манчестър пропуска да запише дубъл и завършва на второ място в първенството. През следващият сезон клубът е разтресен от финансова криза и 17 от играчите напускат, включително и капитанът Били Мередит, който преминава в градският съперник Манчестър Юнайтед.

През 1920 година, пожар унищожава почти целите трибуни на първият стадион на Ман Сити, Хайд Роуд, и през 1923 година клубът се премества на Мейн Роуд в Мос Сайд.

През тридесетте години, Сити достигат до два поредни финала за Купата на Футболната Асоциация, като губи първият от Евертън през 1933 година, но печели вторият срещу Портсмут, през 1934. През същата тази година, клубът регистрира и най-голямата си посещаемост, в мач срещу Стоук Сити – 84569 зрители, който рекорд не е подобрен до днес.

Тимът печели първата си титла в Първа дивизия през 1937 година, но изпадат година по-късно, въпреки че разполагат с най-добрата защита в Англия.

Двадесет години по-късно, тимът на Гражданите е вдъхновен от тактическата схема, известна като „Планът на Риви“, достига отново до 2 поредни финала за ФА Къп, като първият е загубен он Нюкасъл, а вторият е спечелен срещу Бирмингам Сити с 3:1, като това е един от най-известните финали за всички времена, запомнил се с факта, че вратарят на Ман Сити Берт Траутман завършва мач със спукан врат (въпреки болките, лекарите не са успели да установят състоянието му и го оставят да играе).

През 1963 година Манчестър Сити изпадат във Втора дивизия и бъдещето им изглежда мрачно, след като все по-малко зрители започват да посещават мачовете им, а антирекордът е срещу Суиндън Таун през 1965 година, когато публиката е била едва 8015 души. През същата тази година е сменен и мениджърът на тима, като начело застават Джо Мърсър и Малкълм Алисън. Още в първият сезон под тяхно ръководство, Сити печели титлата във Втора дивизия, като тимът се подсилва и с Майк Съмърбий и Колин Бел. Два сезона по-късно (1967-68 година), Гражданите печелят за втори път в историята си Лигата, изпреварвайки в последния кръг градския съперник Манчестър Юнайтед, след като побеждават с 4:3 Нюкасъл. След този успех, още през следващата година тимът печели Купата на Англия, а един сезон по-късно и Купа на Носителите на Купи, побеждавайки Гурник Забже във Виена. Сити също така печелят и Купата на Лигата в този сезон, като стават едва вторият английски отбор, който печели трофей в Европа и във вътрешна надпревара в една и съща година.

След успехите през тези години, следва нов дългогодишен застой. Малкълм Алисън отново се завръща в клуба, за да стане за втори път мениджър през 1979 година. Той обаче пропилява големи суми за неуспешни попълнения, като например Стийв Дейли. През 80-те години се сменят цели 7 мениджъра, като единственият успех е достигането до финал за ФА Къп през 1981 година под ръководството на на Джон Бонд, но губят преиграването от Тотнъм. През това десетилетие тимът изпада на два пъти от Първа дивизия (през 1983 и 1987 година), но се завръща в елита през 1989 година, достигайки до петото място през 1991 и 1993 година под ръководството на Питър Рийд. След напускането на този мениджър, представянето на Манчестър Сити отново е прекалено бледо и въпреки, че са част от съ-основателите на Висшата Лига през 1992 година, те оцеляват само 3 години в нея, преди да изпаднат през 1996 година.

След два сезона в Дивизия 1, Сити падат до най-ниската си точка в своята история, ставайки едва вторият отбор печелил европейски клубен турнир, който изпада в третото ниво на футбола в страната си – другият е Магдебург от Германия.

След този крах, клубът започва да се стабилизира под председателството на Дейвид Бърнстейн, който въвежда строга фискална политика. Мениджърът Джо Ройл класира тима във Висшата Лига още от първия опит, като промоцията идва след драматичен мач срещу Джилингам. Сити обаче преживяват още едно изпадане през 90-те години, но новото хилядолетие също не започва добре, като след промоция във Висшата Лига, през 2001 година следва ново връщане във Първа дивизия. Кевин Кийгън заменя Ройл и още същия сезон Гражданите печелят титлата във втория ешелон, с рекорден брой точки и голове за един сезон.

Сезон 2002-03 е последният на Мейн Роуд, като през него Сити побеждава Юнайтед и слага край на серията от 13 години без победа в градското дерби. Също така Гражданите се класират за пръв път от 25 години насам в евротурнирите. След края на сезона, тимът с мести в новият си дом – Сити ъф Манчестър. В първите 4 сезона на новият стадион, отборът завършва в средата на таблицата. През 2007 година, мениджър на клуба става бившият национален селекционер на Англия, Свен-Горан Ериксон, който е първият чужденец водил Сити. След силен старт, през вторият полусезон играта на Гражданите не се получава и това води до треньорска рокада. Ериксон е заменен от Марк Хюз на 4 юни 2008 година.

До 2008 година, клубът е в несигурно финансово състояние. Таксин Шинаватра поема контролният пакет акции година по-рано, но след като той има проблеми в своята страна, неговите активи биват замразени. Това го принуждава да продаде акциите на Абу Даби Юнайтед Груп, което води след себе си мигновеното привличане на звезди от световен ранг. Новите собственици не пестят средства и първото попълнение е Робиньо, който е привлечен за сумата от 32,5 милиона паунда от Реал Мадрид и така е счупен британският рекорд за най-скъп трансфер. Първата година обаче не е такава, каквато очакват фенове и собственици, тъй като Сити завършва на 10-то място в Англия, но за сметка на това достига до четвъртфиналите за Купата на УЕФА.

През лятото на 2009 година, клубът прави безпрецедентни разходи за трансфери, като са закупени играчи за над 100 милиона паунда. На Сити ъф Манчестър пристигат Гарет Бари, Коло Туре, Роке Санта Крус, Емануел Адебайор, Джолиън Лескът и Карлос Тевес. Марк Хюз, който е бил нает малко преди промяната на собствеността на клуба, през 2009 година е заменен от Роберто Манчини. Новият мениджър извежда клуба на 5-то място, с което е пропуснато участието в Шампионска Лига, а отборът играе в турнира Лига Европа. През 2011 година продължават инвестициите в нови играчи, като това води до повишаване на качеството на тима. Сити достигат до първият си голям финал от 30 години насам, като на полуфинала отстраняват Ман Юнайтед. Сити печелят този финал срещу Стоук Сити и печелят петия си трофей на Футболната Асоциация. Това е и първата купа на тима от 1976 година. През същата седмица небесносиният тим от Манчестър се класира за Шампионска Лига, за пръв път от 1968 година насам, след победата с 1:0 над Тотнъм. В последният ден от сезон 2010-11, Сити успяват да изпреварят Арсенал за третото място в класирането, което им осигурява директно място в групите на Лигата.

Силните изяви на отбора на Манчини продължават и през следващия сезон, като някой от най-запомнящите се мачове са тези срещу Тотнъм на Уайт Харт Лейн, спечелен с 1:5 и убедителният разгром с 1:6 срещу Червените дяволи на Олд Трафорд. Въпреки, че води с 8 точки пред конкурентите за титлата и оставащи само няколко мача, Манчестър Сити губи точки и позволява да бъде застигнат от Манчестър Юнайтед. Драмата в последният кръг е налице, като Сити се нуждае от задължителна домакинска победа срещу отбор от зоната на изпадащите. Тимът обаче не успява, а завършва наравно. В същото време Червените дяволи водят в резултата и вече започват да празнуват, когато съдията дава продължение от 5 минути и Уест Бромич Албиън вкарват 2 гола, с които срутват мечтите на червената част от Манчестър и хвърлят в екстаз синята част на града. Това е първата титла на Сити от 44 години насам, като за нея спокойно може да се твърди, че е изтръгната от ръцете на вечния съперник в последните секунди. Отзвукът в световните медии е огромен и този финал на сезона е определен като един от най-великите и зашеметяващи в историята не само на Висшата Лига, но и като цяло на футбола. Някои специалисти сравняват този шок с този при изгонването на Джоуи Бартън, който само в рамките на няколко секунди успява да фаулира трима различни играчи и всички тези нарушения са за червен картон. Бартън е наказан за 12 мача, което го принуждава да напусне английския футбол.

След края на сезона, мнозина очакваха голяма активност на трансферния пазар, но до последния ден в тима не се случва нищо. Само в рамките на 10 часа обаче, цели четирима играча подписват договор с небесно сините. Целта на мениджърът е да засили конкуренцията, за да не се стига до подобни драми от завършека на предния сезон. В Шампионската Лига на УЕФА, клубът беше елиминиран в груповата фаза за втори пореден сезон, в резултат на което се потвърждава репутацията на Манчини, че е далеч по-добър в ръководенето на вътрешните мачове, отколкото на европейските. Вторият финал за ФА Къп в рамките на три сезона приключи с поражение 1:0 от изпадащият Уигън. Веднага тръгват слухове, че Манчини ще бъде уволнен. Това е след два дни, като от ръководството изтъкват като причина, че той не е успял да достигне целите си за сезона, но с пресата предполага, че това се дължи на разрива в отношенията между Манчини и играчите му, както и в отказа му за насърчаване на младите играчи от школата на клуба. На негово място бе назначен чилийската легенда Мануел Пелегрини, който накара отбора да играе далеч по-впечатляващо в Шампионската Лига. В първия сезон на Пелегрини, Сити спечели Купа на Лигата, а титлата на Висшата лига в последния ден на сезона също е във витрината на Сити ъф Манчестър.

Екипи и емблема на клуба

Домакинските екипи на Манчестър Сити са небесно синьо и бяло. Традиционните екипи за гостувания са били или кестеняви или червени и черни (от 1960 година). През последните години обаче, за гостуващите екипи се използват няколко различни цвята. Не се знае от къде произхождат домакинските цветове, но червеното и черното са наложени от Малкълм Алисън, който счита, че цветовете на Милан ще вдъхнови играчите, тъй като миланският гранд е бил много популярен по това време. Теорията на Алисън сработва и Сити печелят ФА Къп през 1969, Купата на Лигата и тази на КНК през 1970 година, носейки червено – черни екипи.

Днешната емблема на клуба е създадена през 1997 година, тъй като предишните не отговарят на условията за регистриране на търговска марка. Емблемата се основава на герба на град Манчестър, като се състои от златен скален орел, чийто гърди са покрити със светлосин щит. В горната част на щита е изобразен кораб, който е символ на корабния канал преминаващ през града, а в долната част има три диагонални ивици, символ на трите реки – Ъруел, Медлок и Ърк. Под щита има надпис Superbia in Proelio, което означава Горди в битката от латински. Над орела има три звезди, които не означават спечелени титли, а просто имат чисто декоративна функция. Монохромна емблема има и в долната част на номерата на гърба на играчите.

Стадионът

Стадион Сити ъф Манчестър е известен и като Ийстланд, а също и като Етихад стейдиъм от юли 2011 година, след подписване на спонсорски договор. Съоръжението се намира в източен Манчестър и е част от 200-годишен оперативен лизинг, получен след Игрите на Британската общност през 2002 година. Манчестър Сити влагат в него 30 милиона паунда за реконструирането му в чисто футболно съоръжение, като теренът е понижен надолу с няколко метра, с което се добавят няколко реда трибуни. Настоящият капацитет е 47405 места, след последният ремонт от 2013 година.