Саенчай – муай тай

Саенчай (до скоро Сор Кингстар) е тайландски муай тай боксьор. Той е печелил титлата на стадион Лумпини в четири различни категории, освен това световен шампион на WMC и WBC, като той обикновено не се бие с бойци на неговите килограми, тъй като счита, че така конкуренцията няма шансове. Саенчай избира противници от Тайланд, които са с 2,5 килограма над неговото тегло, а когато играе срещу чуждестранни състезатели, те са около 67 килограма, което е с близо 7 килограма над неговото върхово тегло. Кинстар е известен с отличната си скорост и поглед върху двубоя.

Ранна кариера

Саенчай започва да тренира муай тай когато е на 8 години. Решението да започне да се занимава с националният спорт на Тайланд е взето след като той вижда победата на по-големия брат на негов приятел. Само след една седмица тренировки, треньорът му решава да го изкара на ринга и за изненада на всички, Саенчай печели мача си, а заедно с него и 30 бата (около 1 долар).

Младият муай тай боец започва да се състазава в Банкок, когато е на 14 години, като преминава в школата Камсинг, като собственикът Сомлук Камсинг плаща на старата му школа 300000 бата за правата му. Саенчай започва да се изявява с прозвището Сор Камсинг, както е традицията в Тайланд.

На 15 години, Саенчай печели титлата на стадион Лумпини в категория Супер муха, а на 18 години го прави отново, но вече в категория Петел.

Обръщане в посока бокс

През 2002 година, Саенчай преминава в редиците на боксьорите, като той дебютира в категория перо. Първият му двубой е срещу Руд Кевкачеуон от Филипините за вакантната титла на PABA, на 27 ноември 2003 година, като тайландецът печели срещата с единодушно решение. Година по-късно шампионът защитава титлата си, отново срещу същият съперник. Малко след това той решава, че е време да се върне към муай тай двубоите.

Раздорът с Камсинг

Саеншай участва в мачове в Япония на два пъти, като собственикът на Камсинг е бил съгласен с това, но при при запитването на боецът за трети мач в страната на изгряващото слънце, той получава отказ от човека, който държи правата му. Въпреки това, Саенчай заминава за Япония, което води до влошаване на отношенията му с Камсинг и следва преместване в школата Кингстар. На 3 юли 2006 година, тайландецът играе срещу Санг-Соо Лим от Корея. Той е трябвало да се бие с Шиня, но ной получава контузия по време на тренировка две седмици преди двубоя и е заменен. Лим е с 21 сантиметра по-висок и с 10 килограма по-тежък от Саенчай, но въпреки това губи срещата с нокаут във втория рунд.

На 3 юли 2009 година, Саенчай се бие срещу двама противници, в рамките на един мач на стадион Лумпини. По време на първите три рунда, той се бие срещу Печбончу, като този боец атакува доста агресивно в първите минути на срещата. Това обаче не притеснява Саенчай Сор Кинстън, който на няколко пъти нарушава баланса на противника си. В четвъртия и петия рунд, противник на Саенчай е Сакедаоу Петчпаятай, като този боец се опитва да скъси дистанцията, но успешно е контриран с фронт кик и маваши. След ударът на гонга, реферът вдига ръката на Саенчай с единодушно решение на съдиите.

Спечелването на световната титла

На 14 март 2010 година, Саенчай спори с Тецуя Ямато от Япония за вакантната световна титла по муай тай в леката категория. Тайландецът нокаутира съперника си още в първия рунд с ляв хай кик и печели титлата.

Първата загуба от европейци

На 21 януари 2012 година, Саенчай за пръв път губи мач от европеец, по правилата на муай тай. Боят се състои в Милано, като съперникът е Фабио Пинка. Италианецът е губил мач от Саенчай година по-рано, но този път се възползва от доста по-голямата си маса (той винаги е играел в категории над 66 килограма, докато Сеанчай в най-тежкия си период е 60 кг.) и след третия рунд започва да взема предимство. Благодарение на по-голямата си сила, той печели мача, но решението е доста спорно. След 20 поредни победи срещу чуждестранни бойци, Саенчай най-накрая губи.

След тази загуба муай тай боецът записва няколко победи, преди да се срещне със 17-годишния феномен Йодуча Пор Буунсит, като губи от него по точки в Лумпини на 10 май 2013 година. Реваншът между двамата е около месец по-късно, но Саенчай страда от контузия на врата, която не му позволява да вземе участие в схватката.

Следват отново няколко поредни победи, докато Саенчай не губи четвъртфинала на Световните Макс Серии на 28 декември 2013 година, в допълнителен рунд от Конг Хонг Хинг.

В началото на 2014 година идва нова загуба за Саенчай, като мачът се играе на старият легендарен стадион Лумпини, преди той да бъде съборен.

Само 12 дни по-късно, боецът побеждава Виктор Нагбе в Патая, Тайланд, а 3 седмици по-късно отново има уговорен мач в Пърт, Австралия, но спортната комисия на турнира решава, че той не отговаря на определени критерии.

На 28 февруари е открит новият стадион Лумпини, който е с 8000 места, а честта да го открие се пада на... Саенчай, който преди няколко седмици е закрил стария. Той побеждава по точки Нонг-О след 3 рунда. Следват победи над Камен Пикен, Шота Сато и Бертранд Ламбърт.