Историята на Закари Рул - треньорът по кросфит с ампутирани крака

Днес ще ви представим една изключително мотивираща спортна и човешка история... История за несправедливостта на съдбата и за борбата на един млад човек срещу нея.

“Казвам се Закари Рул. Роден съм с деформация на краката, което наложи те да ми бъдат ампутирани още когато бях на 2 години. Въпреки всичко, аз изживявам живота си пълноценно. Не е лесно, но волята ми е по-силна от здравословния ми проблем.

Майка ми никога не ми позволи да тръгна по лесния път, колкото и трудно да й е било. Това ми помогна и още от най-ранна възраст да се адаптирам към условията и да се справям сам. Спомням си един случай, когато я помолих да постави чашите по-ниско, за да мога да ги стигам, тя просто ми каза „Не“. Бях наистина разстроен, но тя ме попита: „А какво ще правиш, ако аз не съм наоколо?“ Така майка ми изгради у мен нагласата, че живота няма да е лесен, но ще трябва да се науча да се справям с него без чужда помощ. Затова започнах да се адаптирам и да превръщам всички ограничения във възможности.

Започнах да вдигам тежести в гимназията, това беше като любов от първо вдигане и от този момент не съм пропускал тренировка. Моите умения нарастваха, а заедно с тях и моя състезателен дух. Работех все по-здраво и се издигах в класациите за турнирите по кросфит.

Най-големия ми проблем обаче беше да си намеря работа. Разбира се, че след завършването на колежа с отличен успех аз имах добър старт. Когато ми се обаждаха са интервю, всичко беше добре, но когато отивах на интервюто, седнал върху моята инвалидна количка или върху скейтборда, с който се придвижвам из града, всичко приключваше не по най-добрия за мен начин. Моите колеги от колежа много бързо се реализираха и имат добри кариери, а аз намирах утеха единствено в тренировките и само те ме правеха щастлив. Един ден аз взех кардинално решение, станах сертифициран фитнес треньор и започнах да помагам на моите клиенти да получат желаното тяло, а също така да израстват психически и физически като хора.

Когато за пръв път гледах кросфит тренировка, аз си помислих, че това е един честно казано тъп начин за тренировки, тъй като бях традиционалист. След това реших да опитам тренировката „Фран“. Невероятно, мислих си, че съм в супер форма, но с големи усилия успях да завърша сериите си, като в края бях като изцеден. Дори не съм предполагал, че ще ми се случи такова нещо. Сега успявам да правя всички тренировки от този стил, разбира се, адаптирани към моето състояние.

Целият мой живот е бил нещо като призвание. До преди няколко години дори не бях използвал инвалидна количка. Сега вече използвам такава, защото ми помага да изпълнявам много от упражненията. Стремя се да бъда сърцето на адаптивните тренировки за хората с увреждания. Аз съм атлет, който иска да е мотиватор за останалите, не само когато съм на състезателния подиум, но и зад сцената. Срещам страхотни хора навсякъде и искам да им предам от моя дух... от моя хъс за победа, от моя спортен характер. Аз съм млад, упорит и не знам какво означава да се откажеш. Както в живота, така и в конкретните упражнения. Може да ми отнеме време да изпълня дадено движение, но в крайна сметка винаги успявам. Ако дадена тренировка не подходяща за хората в инвалидни столове, тогава аз я адаптирам така, че да стане подходяща. След това я показвам на моите клиенти, за да могат да се възползват и те от моята разработка. Това е нещото, което ми доставя удоволствие... желанието ми е все повече хора в неравностойно положение да се запалят по спорта, да се адаптират към околната среда по-добре и да бъдат силни. Точно както мен!“

Още по темата:

• Работя по цял ден и имам 2 деца, но това не ме кара да забравя тренировките
• Когато кросфит навлезе в живота, положителната трансформация на тялото не е мит
• Как отслабнах с 30 килограма: историята на успеха на Мат Уейтс
• Дядовците, които просто отказват да остареят