Начало Спорт Влез във форма Тренировки и програми Метод за тренировка на Иван Абаджиев

Метод за тренировка на Иван Абаджиев

Метод за тренировка на Иван Абаджиев - изображение

Във вдигането на тежести има нещо романтично. Мръсните притъмнени зали, подовете поръсени с талк и снимките от успехите на момчетата, хвърлили силите си тук, за да достигнат до световните върхове. Единственото, което се чува са крясъците на треньора и трясъкът на щангите при падането им на пода. Фактът, че този спорт произхожда от непознатите години на митовете и легендите му придава нещо тайнствено и интригуващо. Но има нещо още по-любопитно във вдигането на тежести и то е свързано с България. Но нека се върнем малко назад в историята, за да ви стане малко по-ясно. През 80-те години, треньор на националния ни отбор бе Иван Абаджиев. По това време, на страната ни се гледаше като на „по-малкия брат“ на Русия, не само политически и икономически, но и в чисто спортен аспект. Руските щангисти са доминираща сила в международните състезания и поради този факт, на техните методи на подготовка се гледа като на универсален начин за постигане на успехи и на създаване на шампиони. Тези съветски модели обаче не работят в България и нашите щангисти регистрират само участия в големите състезания, а руските щангисти обират медалите. Тогава Старшията и неговите помощници се заемат със съставянето на нова програма, адаптирана към нуждите на нашите тежкоатлети.

Новият метод е изключително успешен и носи множество златни медали на България. При представянето му обаче, много от специалистите наричат Абаджиев „Виктор Франкенщайн на вдигането на тежести“, тъй като той е създал едно чудовище, без да предполагат, че то ще се превърне в легенда. На тренировъчната програма на българите се гледа като на гротеска, като на нещо взето от различни модели и сглобено набързо. В целия свят не се знае дали да се приветства новото откритие или да бъде осмивано.

Просто и опасно

Причината за цялата тази истерия се крие в детайлите, защото методът на Иван Абаджиев е по-различен от възхвалявания руски модел. В повечето страни няма точно определена възраст за започване на тренировките във вдигането на тежести, но все пак има някакви минимални прагове, които треньорите спазват. В Русия например, младежите могат да започнат своето обучение когато навършат 14-15 години, в Германия – около 16 години, а в България, тази възраст е само 13 години. И тук говорим за сериозни тренировки при българите, а иначе началната подготовка започва при едва навършени 10 години. Това предизвиква възмущението на световната общественост. На Абаджиев обаче, мнението на хората не го интересува и неговите момчета започват да свалят световните рекорди при мъжете, още когато са били на 17-годишна възраст.

Другата критика, която търпи програмата на Старшията е липсата на разнообразие, тъй като самия метод на тренировка се състои от 4 упражнения, като щангистите използват само по 3 от тях през седмицата. Тренировките на всеки един от спортистите се документира надлежно и цари строга организация на всяко едно упражнение. Натоварването е много тежко и тренировките са по няколко пъти на ден. Още по-голям шок за световните специалисти е факта, че щангистите тренират целогодишно, а в периодите преди състезания, просто програмата става много по-интензивна и се вдигат по-големи тежести.

Философията на Иван Абаджиев

Треньорът не веднъж изнася лекции и дава интервюта, като много често обяснява, че неговата програма не е лудост, а си има напълно обосновани причини за това, което тя представлява. Той предоставя своите изследвания на така нареченият „протеин на паметта“. За да се разбере всичко това, трябват малко пояснения:

І. Мозъкът

Когато едно движение се повтаря отново и отново, като например движението на пръстите, неврологичните пътеки се засилват и координацията става много по-ефективна. Същото важи и за движенията на тялото при вдигането на тежести. Абаджиев казва, че когато се направи едно повторение с максималната възможна тежест, капацитетът на мускулите се задейства на 90%, но ако това упражнение се повтаря стотици пъти, то мозъкът помага за запомнянето му и така мускулите изстискват 97% от своите възможности, тъй като невроните се укрепват и се получава по-голяма сила на мускулните влакна.

ІІ. Мускулите

Когато тялото е поставено под натиска на щангата, особено в клекнало положение, мускулатурата започва буквално да се разпада и трябва да бъде възстановявана. Това става с ежедневни опити за вдигане на максималната възможна тежест от всеки състезател, тъй като така ДНК и РНК започват да синтезират повече протеини, които „ремонтират“ мускулите. Обикновено, по света се прави същото, но само по веднъж на ден, но Абаджиев казва, че така мускулите не могат да привикнат и не работят при максималния си капацитет. Това е причината, неговите момчета да правят опит за вдигане на максимална тежест по четири пъти дневно.

Така създаденият план от Иван Абаджиев създава начин за адаптиране на мускулите към огромните натоварвания във вдигането на тежести. Той заявява, че неговите начини за тренировка са цяла наука. Противниците му обаче казват, че това е чиста проба получаване на синдром на претренирането. Абаджиев ги контрира с тезата, че с правилните средства и упражнения за възстановяване и чрез управлението на времето за почивка, този синдром може да бъде избегнат.

Неговият модел на тренировка противоречи на приетия метод на руснаците, в който има периоди на пълна почивка без никаква работа, след което се прави подготвителна фаза. Абаджиев обаче твърди, че това е напълно излишно, тъй като така се задействат други системи на организма и по този начин се губи ценно време, в което да се увеличава силата на щангистите.

Старшията твърди, че неговият метод развива всички системи в организма наведнъж. Чрез манипулирането на тренировъчната среда, интензивността на обучението и начина на възстановяване, цялото тяло започва да работи в синхрон и по този начин се получава увеличаване на силата.

При този тренировъчен метод, всичко се прави на ръба на бръснача. Спортистите спазват желязна дисциплина, а всичко е изчислено до секундата. В режимът на подготовка се тренира по 4 пъти, а времето за почивка и за сън са строго регламентирани и се следи за спазването им. Същото е при храненето, като менюто се определя от треньорите и всичко е изчислено до грам и до калория. За да се следва такъв режим от обикновените хора е почти невъзможно, тъй като щангистите на националния ни отбор са били превръщани в машини, чиято работа и поддръжка не е никак евтина.

Треньорът по силова тренировка от САЩ, Джейк Йенсен се опитва да използва методите на най-добрият български треньор по вдигане на тежести, като се старае неговите модификации да не засегнат основната философия. Ето какво споделя той:

Когато се говори за щангистите на Абаджиев, те просто постигат успехи благодарение на вдигането на големи тежести. Така на правих и аз. Тренирахме до постигането на 1 повторение с максималната възможна тежест. За разлика от българските щангисти, аз не правих по четири различни упражнения в четирите тренировъчни сесии, а тренирах само 1 път на ден и наблягах на 1 упражнение. Ето и моят начин:

  • Понеделник – класическо клякане с щанга, 5-7 серии, в първата от които правих и 1 опит с максимална тежест

  • Сряда – тласкане на щанга от лежанка, 5-7 серии, в първата от които правих и 1 опит с максимална тежест

  • Петък – мъртва тяга, 5-7 серии, в първата от които правих и 1 опит с максимална тежест

  • Събота – клякане с щанга пред тялото, 5-7 серии, в първата от които правих и 1 опит с максимална тежест

Абаджиев е бил доста консервативен що се отнася до упражненията и аз спазвах неговата методология. Единствената промяна си позволих да направя в загрявката ми, която включва някой по-динамични компоненти.

Възстановяването

Четох протоколите за възстановяване и видях, че всичко се базира на правилното хранене и леките тренировки, без използването на стероиди и други синтетични хормонални терапии. На следващият ден след тренировката правих контрастни душове за стимулиране на възстановителния процес. Пиех мулти-витамини, използвах ритмични упражнения и джогинг, но все пак усещах огромният натиск, на който бе поставено тялото ми. Мозъкът ми бе на ръба на лудостта, не можех да се събудя от сън, въпреки че спях по 10 часа. Психическата дегенерация е нещо, което не предполагах, че ще стигне и до мен. Вдигането на тежести в рамките на пет седмици направо предизвика хаос в нервната ми система, но физическите промени бяха впечатляващи. Ето и резултатите ми:

  • Тласкане от лежанка: от 110 на 120 килограма (+10 килограма)

  • Класически клекове с щанга: от 165 на 175 (+10 килограма)

  • Мъртва тяга: от 184 на 215 (+31 килограма)

  • Клякане с щанга пред тялото: от 110 на 138 килограма (+28)

За тези пет месеца, аз започнах да вдигам общо 79 килограма повече в четирите упражнения. Не знам за вас, но за мен това е впечатляващо. Преди това бях пробвал какво ли не, в опитите си да подобря постиженията си в класическите клекове и тласкането на щанга от лежанка, но резултатите бяха почти минимални, което не ме удовлетворяваше. Някой може би е постигал и по-добри резултати за 5 седмици, но държа да отбележа, че не съм взимал никакви забранени субстанции.

Заключението на Джейк Йенсен

Вече съм сигурен, че този метод не е за хора със слаби сърца. Направо минах през ада, а това чувство се усилва от факта, че аз не съм елитен спортист, а треньор. Все пак вдигам тежести от 2 години по-сериозно. И въпреки това не мога да си представя какъв трябва да бъдеш, за да успееш дори да доближиш постиженията на тези български спортисти, които правят тези движения четири пъти на ден и то с по-големи тежести от тези, използвани от мен. Както и да възстановяват, просто могат да заявя, че тези щангисти са просто изроди на природата. Абаджиев поставя тези момчета на ръба и неговите методи явно обвиват психиката им в талк и тя не се влияе от натоварванията. Не знам дали неговите тренировъчни методи са най-добрите и какво можем да кажем за тях от морална гледна точка, но едно е сигурно: Този човек е способен да направи всеки негов възпитаник много, много по-силен.“

Това признание на американският треньор е достатъчно, за да се види дали Абаджията е знаел какво да прави, въпреки критиките към него.

5.0, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортНовини