Силовият трибой е един от най-трудните спортове в света, като в него се цели вдигането на най-голяма тежест в три отделни дисциплини – вдигане на щанга от лежанка, клек с щанга и мъртва тяга, като състезателите имат право на три опита във всяка една от тях. Този силов спорт еволюира от състезанията, които включват голямо разнообразие от събития, подобни на Strongman.

По време на състезанията, вдиганията могат да бъдат направени с оборудване или без, като втория вариант се нарича класически силов трибой. Оборудването в контекста на надпреварите включва специални трика, които подпомагат тласкането на щанга от лежанка, а също така и костюми или само гащи, за помощ при клека или мъртвата тяга. В някои федерации  се разрешават и ластичните бинтове за усукване около коленете. Коланите, наколенките и специалните обувки също могат да бъдат използвани. Поддържащото оборудване носи значителни ползи за атлетите в трите дисциплини, съчетаващи се в силовия трибой.

Състезанията по силов трибой

Всеки състезател има право на три или четири опита в клек, вдигане от лег и тяга, в зависимост от организацията, която провежда надпреварата. Най-добрият валиден опит от всяко от трите движения се включва към общия сбор на всеки атлет и този, с най-голям обща сума на вдигнатите килограми е победител за съответната категория. Ако двама или повече от състезателите са с еднакво общо тегло, то най-лекият от тях печели.

Състезателите се оценяват според пол, категория и възраст. Възможно е да се сравняват постиженията на всички трибойци в състезанието, като вземат предвид тези показатели и се преизчисляват според формулата на Уилкс.

Правила

Клек

Движението започва, когато трибоецът застане до стойката и поставя щангата на раменете си. По сигнал на съдията, клекът започва. Състезателят трябва да клекне така, че тазът му да мине под нивото на коленете, след което да се изправи до начална позиция. Вторият сигнал на съдията е да се остави щангата върху стойката и това е последния елемент от упражнението.

Основни моменти:

• След отстраняването на щангата от стойката, трибоецът трябва да я фиксира успоредно на пода върху раменете си, като преди това прави крачка назад и застава с изправени крака.
• След като състезателят демонстрира, че е готов и показва контрол върху тежестта, съдията дава сигнал с ръка и извикване на командата „скуот“ (клекни), след което веднага трябва да започне спускането в клек. При крайната точка, тазобедрената става трябва да е преминала под нивото на коленете. Човекът трябва да застане неподвижно в долна позиция, без да прави пружиниращи движения нагоре надолу.
• Веднага след това той трябва да се изправи и да демонстрира контрол, след което съдията казва командата „Рек“, като това означава да се остави щангата на стойката.
• По време на изпълнението, около състезателя трябва да има най-малко двама и не повече от 5 човека, които да го пазят и ако се наложи да му помогнат. Състезателят може да получи помощ от двамата, които стоят от двете страни на щангата, да му помогнат при повдигането й от стойката. Веднага след това те трябва да се отдръпнат и нямат право да му помагат той да закрепи добре лоста върху раменете си и да запази баланса.
• Ако състезателят покаже неувереност и не може да застане стабилно преди да получи командата „скуот“, съдиите могат да го накарат да върне щангата на стойката с команда „рек“ и това означава, че опитът е неуспешен.
• Клякащият може да получи право на допълнителен опит, ако провалът му се е дължал на грешка от един или повече от наблюдателите на подиума, които са му помагали.

Причини за незачитане на опита:

• Неспазване на команда на главния съдия при започването или завършването на клека
• Двойно подскачане или повече от един опит за спиране в долната част на клека
• Неизпъване на краката в началото или в края на клека
• Движение на краката в следствие на залитане
• Неизпълнение на пълен клек, при който таза не е слязъл под нивото на коленете
• Всяка излишна стъпка, след сигнал „скуот“
• Контакт с щангата на помощниците на клякащия, между сигналите на съдията
• Контакт на лактите или горната част на ръцете с краката
• Грешка при връщането на щангата върху стойката
• Всяко умишлено изпускане на щангата

Вдигане от лежанка

Състезателят ляга на лежанката, сваля щангата от стойката и я спуска до гърдите си. Когато получи команда „прес“, той я вдига и съдията дава втора команда „рек“, с което вдигането се приема за завършено и щангата трябва да се върне върху стойката.

Основни моменти:

• Състезателят трябва да е легнал на лежанката, като през цялото време раменете и бедрата трябва да са в постоянен контакт с повърхността й. Няма специални изисквания за позицията на главата.
• За да бъдат по-стабилни краката на повдигачите, понякога те си слагат дървени трупчета или дискове от щанга. Независимо от метода, който е избран, краката на състезателите трябва да са в добър контакт със земята. Ако се използват блокове, те не трябва да са по-големи от 45 х 45 сантиметра.
• По време на изпълнението, около състезателя трябва да има най-малко двама и не повече от 5 човека, които да го пазят и ако се наложи да му помогнат. Състезателят може да получи помощ от двамата, които стоят от двете страни на щангата, да му помогнат при повдигането й от стойката. Възможно е да има и помощник до главата на състезателя, но веднага след като щангата бъде отлепена от стойката, той веднага трябва да се измести отстрани и да не пречи на главния съдия. Ако не го направи, то реферите могат да дадат три червени светлини, с което опитът не се зачита.
• Разстоянието между двете ръце по време на вдигането на щангата не трябва да превишава 81 сантиметра, измерени между показалците. Лостът трябва да има изрязани улеи или просто лепенки, с които да се маркира това максимално разстояние на захвата. Ако повдигачът е с много дълги ръце и това разстояние му е тясно, той предварително трябва да се уговори за това със съдиите, а ако не го е сторил и хване щангата по-широко, после трябва да даде логично обяснение.
• Забранен е хватът, при който палецът не обхваща лоста, а минава зад него.
• След свалянето на щангата до гърдите и фиксирането й, състезателят получава команда „прес“, при което трябва да вдигне тежестта. Той има право само на един опит за повдигането след командата.
• Не се позволява лостът първо да бъде леко натиснат към гърдите или свален по друг начин надолу, тъй като се счита, че това е вид помощ, при която се набира инерция и се засилва щангата.

Причини за незачитане на опита:

• Неспазването на сигнал на съдията за започването и приключването на вдигането.
• Всяка промяна в избраната позиция, която води до отлепяне на бедрата от лежанката или до странично движение на дланите по лоста, между сигналите за започване и край на опита.
• Позволяване на лоста да потъне към гърдите, след получаване на сигнал „прес“ от съдията.
• Непозволено разширяване на разстоянието на ръцете по време на вдигането на щангата.
• Всяко изпускане на щангата надолу, след започнало вдигане.
• Контакт с щангата от страна на наблюдателите, след започнал опит.
• Всеки контакт на обувките на състезателя с лежанката или с нейните основи.
• Умишлен контакт между лоста и стойката на лежанката за почивка или за друг вид подпомагане на вдигането.

Мъртва тяга

В мъртвата тяга, атлетът хваща щангата, която е поставена на платформа на пода. При сигнал, той трябва да я поеме с изпънати ръце и да я повдигне, докато застане в изправена позиция. В крайна позиция, той трябва да бъде с изпънати колене и рамене издърпани назад, като тежестта трябва да бъде стабилно фиксирана в ръцете му.

Основни моменти

• Щангата може да бъде хваната с какъвто хват преценят състезателите, в последните години много се налага смесения, като едната ръка е в подхват, а другата в надхват.
• При завършване на вдигането, коленете трябва да са заключени в права позиция и атлетът е напълно изправен.
• Съдията дава сигнал за спускане на щангата, който се състои от низходящо движение на ръката и звукова команда „даун“ (долу). Този сигнал се дава, когато мъртвата тяга е перфектно завършена и щангата е неподвижна в горна позиция.

Причини за незачитане на опита:

• Всяко низходящо движение на щангата, преди да се достигне до крайна горна позиция.
• Ако състезателят не стои изправен.
• Ако коленете не са заключени в изпънато положение.
• Подпиране на лоста върху бедрата по време на изпълнението на тягата.
• Движение на краката странично, напред или назад, след като е започнало вдигането.
• Позволяване на щангата да се върне върху платформата, без да се осъществи постоянен контрол с двете ръце.