Маратон

Маратонът е лекоатлетическа дисциплина, която представлява бягане на дълга дистанция или по-точно 42,195 километра. Според легендите, дисциплината се изпълнява в чест на легендарният войн и вестоносец Фидипид, който пробягва дистанцията от селището Маратон до Атина, за да оповести за победата на гърците над персийския цар Дарий. Той достига до крайната си цел със сетни сили, предава съобщението си („Радвайте се, победихме!), след което пада на земята и умира. Разбира се, всичко това се смята за художествена измислица, още повече, че разстоянието между Маратон и Атина е около 35 километра, а не както пишат древните автори 42,195.

Маратонът е сред първите съвременни олимпийски дисциплини, като включването му е още от първите игри през 1896 година, макар че разстоянието не е било стандартизирано до 1921 година. Днес, по света се провеждат над 500 маратона, като в тях освен професионалистите участват и много любители. Разбира се, много от тях не успяват да пробягат дистанцията, но по-важното е участието. В големите маратони участват стотици и дори десетки хиляди състезатели, а обикновено в по-малките всеки, който успее да финишира получава медал.

Модерният маратон

При подготовката на първата Олимпиада през 1896 година, инициаторите и организаторите започват да търсят популярни дисциплини, които да припомнят славата на Древна Гърция. Идеята за маратона идва от Мишел Бриъл, като тя е подкрепена с най-голямо удоволствие от Пиер дьо Куберетен и от Гърция, в която се провеждат първите съвременни игри. Първоначално се провежда квалификация на 10 март 1896 година, поради големия интерес, като тя е спечелена от Харилаос Василакос с време 3 часа и 18 минути. Един месец по-късно, завършилият пети в квалификациите Спиридон Луис печели надпреварата с време 2 часа, 58 минути и 50 секунди. Това състезание е само за мъже. Жените се включват в маратонското бягане едва през 1984 година в Лос Анжелис, като първата жена – победител се казва Джоан Беноа от САЩ. Нейното време е 2:24:52 часа.

Тъй като маратонът е една от основите на съвременните олимпийски игри, той е последното събитие в календара на леката атлетика, като той стартира в стадиона и финишира на него, но като цяло трасето е извън съоръжението. Не рядко самия финал е част от церемонията по закриване на самите игри. През 2004 година, състезанието дори възражда традиционния маршрут от Маратон до Атина, завършвайки на стадион Панатинайко – мястото, където се провеждат първата съвременна Олимпиада.

Олимпийският рекорд при мъжете бе поставен на игрите в Пекин през 2008 година от кениецът Самуел Камау Уанджиру и е 2 часа, 6 минути и 32 секунди (средната скорост, с която тича маратонецът е впечатляваща – 20,01 километра в час). Рекордът при дамите се държи от Тики Гелана от Етиопия, като той е 2:23:07 и бе постигнат на игрите в Лондон 2012.

Много интересен факт, свързан с маратона е, че най-много победители на глава от населението има кенийското племе Календжин, живеещо в провинция Рифт Вали.

Надпреварата

Повечето от участниците не участват в маратона за победа. По-важно за тях е личното им време и класирането им в рамките на техния пол и възрастова група, а за други е от значение просто да финишират. Всеки състезател си изгражда стратегия за всяка част от трасето и знае къде трябва да увеличи скоростта и къде да пести сили.

Основната цел на участниците е да прекрачат определени бариери, поставени от самите тях. Например, новобранците си поставят за цел да финишират за по-малко от 4 часа, докато по-опитните маратонци си залагат като цел време под 3 часа. Други пък искат да постигнат такова време, което да им позволи да участват на големите маратони. Бостънският маратон, който е най-старият в САЩ, има минимално изискуем минимум за всички непрофесионални състезатели, които те трябва да са постигнали при участието си в по-малки маратони. Същото важи и за състезанието в Ню Йорк, като тук дори границата е по-ниска от тази в Бостън.

Обикновено има максимално допустимото време от шест часа, в които трасето трябва да бъде преодоляно и след това време състезанието се обявява за завършило, но има и маратони, при които времето е 8 часа или повече. За по-бавните участници, които не са успели да се вместят в този лимит, преминават автобуси, които ги прибират от трасето, за да може да се възстанови нормалният трафик на движение (заради факта, че маратоните се провеждат най-често по улиците на населените места).

Поради популярността на маратонското бягане, много често максималният брой на участниците се запълва за кратко време. Рекордът е едва 8 часа след пускането на регистрационната форма на Бостънския маратон през 2011 година.

Подготовката за маратон

Дългият период за подготовка е важен елемент за всеки състезател. По-слабите бегачи се стремят да бягат по 32 километра на седмица, докато други правят серия от 2 бягания по 32 или общо 64 километра седмично. По-опитните състезатели изграждат много сериозна издръжливост, като често те преминават и над 100 километра седмично. Елитните маратонци дори надхвърлят 160 километра.

Много от програмите за тренировка са с продължителност от най-малко 5-6 месеца, като постепенно се увеличават и дистанциите, а преди състезанието те намаляват, за да може състезателят да бъде в максимално добра кондиция в деня на надпреварата. Специалистите препоръчват седмичното увеличение на дистанциите да не е с повече от 10% над предходните, за да се даде възможност на организма да се адаптира към натоварването.