Програма по бойно-приложни техники на морската пехота

от 25 юли 2014г.

Програмата за бойни изкуства на корпуса на морските пехотинци е съчетание между съществуващи и нови ръкопашни техники за близък бой, имащи за цел да се обучат войниците за справяне в сложни ситуации. Програмата започва да се развива през 2001 година, като в нея участват всички елитни части от военноморските сили. Тренировките включват невъоръжена борба, използване на хладни и огнестрелни оръжия, както и обезвреждане. Целта е да се изгради психическа и физическа устойчивост, включително и отговорна употреба на сила, лидерство и работа в екип.

История на програмата

Програмата по бойно-приложни техники на морската пехота е въведена през 2002 година, като тя е просто една революционна стъпка в развитието на уменията в бойните изкуства на морските пехотинци, замествайки всички други съществуващи бойни системи в миналото. Иначе, като цяло още от създаването на този корпус се използват бойно-приложни техники, но в началото се е разчитало на щиковете и ножовете.

По време на Първата Световна Война, тези техники са били допълнени с ръкопашните, които често са се оказвали много полезни при нападение на окопите. Между двете световни войни, полковник Антъни Бидъл започва да създава стандартизирани техники за бой от близка дистанция, основаващи се на бокс, борба, сават и фехтовка. През същият този период, капитаните Уолас Грийн и Самюъл Грифит изучават техниките на кунг фу от китайските военни части и ги внасят в морската пехота на САЩ. През 1956, полковник Ралф Хейуърд и сержант Бил Милър въвеждат нова тренировъчна програма, благодарение на която „тюлените“ да могат да се справят бързо с противниците си, без значение от собствената им телесна маса. Тази програма взаимства техники от тае куон до, кунг фу, бокс, карате, джудо и джуджуцу. Всеки новобранец, още с включването си в морската пехота е започвал обучението въведено от Милър. През 2001 година, вече пенсионираният сержант Бил Милър е удостоен с почетен черен колан „пионер на бойните изкуства за морската пехота на САЩ“.

Различните обучения еволюират в системата Лайн в началото на 80-те години. По-късно обаче е установено, че тя не е достатъчно гъвкава, тъй като в много от ситуациите не се налага да се използват смъртоносните и техники, като например в мироопазващите мисии. Така в пехотата се започва търсенето на нова по-гъвкава и ефикасна система и през 1997 година е създадена програмата за обучение в близък бой, а през 2001 година е създадена и усъвършенстваната версия (MCMAP).

Дисциплини на МСМАР

Програмата по бойно-приложни техники на морската пехота е синергия между психика, характер и физическа дисциплина, тъй като тя има двойна цел. Идеята е да се увеличи ефективността на бойците, а в същото време да се повиши доверието между тях и лидерските им способности. При тренировките не се използва пълната сила на ударите, а всичко се прави на по-бавна скорост и паданията са оттренирани, за да се избегнат нараняванията.

Психическа подготовка

Тя се базира на наблюдения върху отделни войници, които са се представили добре на бойното поле и са действали адекватно въпреки огромното напрежение. Също така, набляга се и на културата на определени народи, които са известни със своя боен дух, като например спартанците, морските пирати, зулусите и апахите. Изучаването на тези групи войни от миналото, техните тактики и методи на водене на битките, ръководителите на морската пехота иска да създаде един висок боен морал и способност да се вземат бързи и адекватни на ситуацията решения, по време на високорискови операции.

Изграждане на характер

Тук се включва обсъждане на основните ценности, етика и добро държание в обществото. Един морски пехотинец може да се провали на изпитите пред инструкторите, ако те преценят че не притежава достатъчно чест, смелост и ангажираност. Всичко това има за цел да се изградят характери и лидери, които във всеки един момент могат да поемат отговорност за действията си, както и на своите бойни другари.

Физическа подготовка

Това е само една трета от обучението и включва бойни техники и физически натоварвания за придобиване на сила и издръжливост. Тренира се бой на земя, граплинг, нападения с щик и други. В допълнение към физическата сила и издръжливост, често се упражнява и работа в екип. Целият отбор трябва да премине през препятствия изискващи гимнастически умения, да бяга с висока скорост, докато е в пълно бойно снаражение. Тези изпитания могат да се практикуват във вода, в условия на ниска осветеност и в кал, за да се симулира реална бойна обстановка.

Техники

Програмата по бойно-приложни техники на морската пехота е повлияна от няколко дисциплини, включително бразилско жиу-жицу, борба, бокс, сават, джудо, самбо, крав мага, карате, айкидо, муай тай, екстрима, хапкидо, тае куон до, кунг фу и кикбокс.

Бежов колан

При него фокусът е върху развиване на основите на въоръжената и невъоръжената битка. Новобранците стартират с базовата стойка и безопасният начин на падане, след което преминават към:

основни прави удари, ъперкъти и крошета
основни удари в горната част на тялото, включително бъркане в очите и удари с лакти
базови удари с долната част на тялото, включително удари с крака, с колене и стъпкване
основни техники с байонет
основни задушаващи хватки, ключове на ставите и хвърляния
контриране на удари, задушавания и задържания
основи на обезоръжаване и обезвреждане на противник
базисни техники с нож
обучение за видовете оръжия

Новобранците трябва да покажат поне 80% ефективност на научените 50 техники, за да преминат към следващото ниво.

Сив колан

При него, основните техники се допълват с:

защитни техники с байонет за средно напреднали
удари с горната част на тялото за средно напреднали, включително с резеца на ръката и с лакти
удари с долната част на тялото за средно напреднали
задушаващи, заключващи и хвърлящи техники за средно напреднали
контри срещу горните техники за средно напреднали
обезоръжаване и манипулации на ръцете и китките принуждаващи противника да се предаде
основни техники за водене на битка на земята